Определение № 5280 от 26.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2933/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Миланов, чрез адв. Георгиева като процесуален представител, против определение № 787 от 23.01.2024 г., постановено по адм. дело № 60/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за разглеждане на подаденото оспорване по същество, както и присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответникът – кметът на район „Нови Искър“ - Столична община (СО), чрез пълномощника си гл. юрк. Докузова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. Миланов против отказ на кмета на район „Нови Искър“ – СО да разгледа искане с вх. № РПН23-ДР00-657 от 30.10.2023 г. и искане с вх. № РПН23-ДР00-658 от 30.10.2023 г., а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата е насочена срещу акт, който няма характеристиките на индивидуален административен акт и поради това не подлежи на съдебен контрол. Излага съображения, че решението на комисията по чл. 210, ал. 2 ЗУТ е част от процедурата по чл. 192 ЗУТ и не подлежи на самостоятелно обжалване. Приема, че писмото, с което административният орган е изпълнил задължението си по чл. 210, ал. 3 ЗУТ да съобщи решението на страните по правилата на АПК, има само уведомителен характер, от което прави извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК. Излага съображения по конкретните фактически основания, описани в протокола на комисията по чл. 210 ЗУТ, като посочва, че жалбоподателят не е представил пред административния орган необходимите доказателства, от които да е видно, че са извършени действията по прилагането на дворищната регулация. Посочва, че за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 21662.4819.1022 по КККР на [населено място] е налице висящо административно производство пред СГКК за изменението му, както и че приложената от жалбоподателя комбинирана скица е изготвена върху невярна кадастрална карта. Достига до извод, че с подадените заявления Миланов иска да бъдат издадени заповеди по чл. 190, ал. 6, чл. 192, ал. 2 и чл. 193, ал. 3 ЗУТ без да са довършени необходимите преди това процедури. Мотивира невъзможност за административния орган да издаде претендираните актове преди жалбоподателят да докаже собственост върху част от имот с идентификатор 21662.4819.1021, преди да се потвърди скицата - проект и същата да влезе в сила, като приема, че дори да бъдат издадени тези заповеди към настоящия момент, Миланов не би имал достъп до имота си. Определението е неправилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Миланов против откази на кмета на район „Нови Искър“ – СО по административните производства, образувани по направените две искания: 1. вх. № РНИ23-ДР00-657 от 30.10.2023 г. за издаване на заповед за учредяване право на преминаване и на прокарване на отклонение от техническата инфраструктура, и прокарване на временен път чрез чужд ПИ с идентификатор 21662.4819.1098 за обслужване на УПИ VIII-1022, кв. 1, ПИ с идентификатор 21662.4819.1096 по КККР [населено място], и 2. вх. № РНИ23-ДР00-658 от 30.10.2023 г. за издаване на заповед за учредяване право на преминаване и на прокарване на отклонение от техническата инфраструктура и прокарване на временен път чрез чужд ПИ с идентификатор 21662.4819.983 - публична общинска собственост с цел осигуряване на транспортен достъп до УПИ VIII-1022, кв. 1 по плана на [населено място]. В изпълнение на дадени от съда с разпореждане от 04.01.2024 г. указания да уточни обжалваните административни актове, с допълнителна молба жалбоподателят посочва, че предмет на оспорване е волеизявлението на кмета на район „Нови Искър“ – СО за утвърждаване/ одобряване на решенията на комисията по чл. 210, ал. 2 ЗУТ, обективирани в протокол № 7 от 22.11.2023 г., с което те придобиват белезите на индивидуални административни актове. Мотивите на първата инстанция относно акта, който се оспорва, са напълно противоречиви. В обжалваното определение е прието, че производството е по реда на чл. 145 – 178 АПК, като е посочено, че предмет на делото е писмото, с което жалбоподателят е уведомен за отказа на комисията по чл. 210, ал. 2 ЗУТ да бъдат разгледани по същество подадените от него заявления. Твърдения и искане в тази насока не се съдържат нито в първоначалната жалба до съда, нито в последващата уточнителна молба. В противоречие с възприетите в мотивите на съдебния акт съображения за недопустимост на оспорването срещу уведомителното писмо поради това, че същото няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, в диспозитива на обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата срещу отказ на органа да разгледа по същество подадените до него заявления. В хипотезите, в които съдът е сезиран с оспорване с такъв предмет, то подлежи на разглеждане не по реда на чл. 145 и сл. АПК, а по реда на чл. 197 и сл. АПК. В пределите на това производство съдът разполага с правомощия, когато искането е подадено в срок, да отхвърли жалбата или да отмени отказа и изпрати преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество - чл. 200, ал. 1 АПК. В случая, въпреки че приема недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът излага съображения и по съществото на спора, с които обосновава законосъобразност на оспорения отказ да се издадат исканите актове. Основателни са възраженията в частната жалба за неправилно определяне предмета на оспорване. Съобразно направеното уточнение се обжалва волеизявлението на кмета на район „Нови Искър“ – СО, с което утвърждава решение на комисията по чл. 210, ал. 2 ЗУТ, назначена с негова заповед № РНИ23-РД09-330/18.08.2023 г. Противно на приетото от съда, същото има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Изложените от комисията мотиви за взетото решение, обективирано в протокол № 7/ 22.11.2023 г. сочат не на отказ от разглеждане по същество на направените искания, а на отказ да бъдат издадени претендираните от жалбоподателя актове. Видно от съдържанието на протокола с него двете заявления са разгледани съвместно, доколкото са депозирани от едно и също лице и касаят поземлен имот, който е описан като бъдещ господстващ такъв. Изложените в протокола на комисията съображения относно неприлагането на действащия за територията регулационен план, незавършено административно производство пред СГКК по изменение на одобрената КККР на [населено място] по отношение на ПИ с идентификатор 21662.4819.1022 и приложената комбинирана скица, сочат на отказ да се издадат исканите актове, независимо от отразеното в него за оставяне без разглеждане по същество на постъпилите заявления. Извършеното изрично вписване от ответника в горния ляв ъгъл на протокола "одобрявам" означава възприемане на мотивите на комисията, което обективира волеизявление за отказ да се издадат исканите заповеди за учредяване на право на преминаване, на прокарване на отклонение от техническата инфраструктура и прокарване на временен път през чужди поземлени имоти. Следователно, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд не е нито уведомителното писмо от 28.11.2023 г., нито изричен отказ за разглеждане на заявленията по същество, а отказ да се удовлетворят направените от жалбоподателя до административния орган искания. Доводите относно спазване на изискванията за форма и материална законосъобразност на постановения акт са по съществото на спора и не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на М. Миланов срещу отказ на кмета на район „Нови Искър“ – СО да издаде исканите по двете заявления актове. По претенциите за присъждане на разноски за настоящото производство дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,