Определение № 53 от 14.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3781/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 5997/06.06.2016 год. на Н. Ю. Х. чрез процесуалния му представител адв. З. З.- АК Р. срещу въззивно Решение Nо 139 от 12.04.2016 год. по гр. В.д. Nо 184/2016 год. ОС – Русе. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил решението на районният съд, с което на основание чл. 124 ал.1 ГПК, по иска на Х. Х., З. М., Х. Х., С. Х., Р. Х., Р. Б., Т. Х. и О. Х. е прието за установено, че същите са собственици на 1/4 идеална част от недвижим имот- ПИ No 009173 от 12.192 дка в землището на [населено място], възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя на общ наследодател, като и в частта, с която до посочения размер идеални части на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен и констативен НА 162/2015 година, легитимиращ Н. Х. като единствен собственик на имота. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с основни доводи, че въззивното решение при неточно, на базата на погрешно интерпретиране на гласните доказателства, прилага чл. 79 ал.1 ЗС, поради което произнасянето на ВКС би довело до прилагане на правната норма според точни и смисъл. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразявайки изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока на чл. 283 ГПК срещу обжалваем пред касационния съд съдебен акт - арг. чл. 280 ал.2 т.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима. След преценка на доводите за допускане на касационно обжалване при съблюдаване на разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че не са налице основания за селекция и допускане на касационното обжалване. За да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, изведеният правен въпрос, обусловил изхода на делото следва да е налице липса на задължителна съдебна практика по приложението на конкретна правна норма, или наличие на откъслечна практика, която предполага уеднаквяване с цел точното и еднакво прилагане на закона. В изложението на касатора Н. Х. липсва изведен конкретен, коректно формулиран правен въпрос, но доколкото такъв може да бъде изведен в контекста на наведените доводи, то по процесуална страна се поддържа, че това в въпроса за неточно интерпретиране на доказателствата по делото, а от материално-правна страна- неточното приложение на чл. 79 ал.1 ЗС. Неточната преценка или интерпретиране на гласните доказателства в съдебния исков процес е констатация, която може да се прави само от по-горна инстанция в процеса на обжалване на конкретен съдебен акт. Такава преценка предполага не само висящност на спора, но и висящност на производство по същество пред тази инстанция. В случая, в рамките на производството по чл. 288 ГПК, касационната жалба е проявила само своя суспензивен ефект, а преценка на доказателствата и изводите на съда, постановил обжалвания съдебен акт не може да се прави след като няма проявление на девулотивния ефект на касационната жалба. Ето защо и доводи за неточно приложение на процесуални правила, които по естеството си съставляват процесуални нарушения, не да съставляват и обуславящ изхода на делото правен въпрос на който въпрос са се базира допускането на касационното обжалване. Материално-правният въпрос, касаещ точното приложение на чл. 79 ЗС и въпросите на придобивната давност са предмет на многобройна задължителна съдебна практика – тълкувателни решение и решения на състави на ВКС, поради което общо заявеното искането за допускане в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК без да се уточни по кой от многобройните правни проблеми на придобиваната давност е налице празнина, което изисква произнасянето на ВКС, за допускане на касационното обжалване не би могло да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия