Определение № 9309 от 05.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2021 г.

Производството е по чл.78 ал.7 от ГПК връзка чл.144 от АПК. Образувано е по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане на разноски за възнаграждение на адв. Ф. Пенева, осъществила правна помощ чрез процесуално представителство на ответника по касация С. Макинтайър в производството по настоящото адм. д. № 10649/2021г. пред Върховния административен съд, в размер на 360 лв., определен с решение № СФ-12077-546/2023 от 17.01.2023 г. на НБПП. Искането е аргументирано с нормите на чл. 189 от НПК и чл. 81 от НК във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона за правната помощ (ЗПП) като се претендира присъждане на сумата и издаване на изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира искането за допустимо и основателно. С решение № 3912 / 21.04.2022 г. по адм. дело № 10649 / 2021 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 4155 / 24.06.2021 г., постановено по адм. дело 10512 / 2020 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отменено писмо на кмета на район „Красна поляна“ Столична община. По жалба на С. Макинтайър е отменено писмо изх. № РКП20ГР94-428/22.06.2020 г., с което на лицето е отказано изплащане от Държавата на присъдена издръжка за периода 19.07.2013 г. – 14.04.2020 г., в общ размер на 8200 лева, ведно със законна лихва за забава в размер на 1249.60 лева и е изпратена преписката на кмета на Столична община съобразно дадените указания. В хода на съдебното производство Върховният административен съд е предоставил правна помощ на във вид на процесуално представителство по делото - чл. 21, т. 3 ЗЗП във връзка с чл.23, ал.2 и ал.3 ЗПП, която се е осъществявала от адв. Ф. Пенева. С решение № СФ-12077-546/2023 дата 17.01.2023 г. на председателя на НБПП гр. София, на адв. Ф. Пенева е било изплатено възнаграждение в размер на 360 лв. на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на предоставена правна помощ. Предвид субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 7 ГПК, в редакцията й, действаща към датата на постановяване на съдебния акт (21.04.2022) която предписва, че ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/, където в чл. 24, изр. второ е посочено, че по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК е предвидено, като основание за възстановяване на разноските за получена правна помощ, на което се позовава НБПП, изплатеното адвокатско възнаграждение да се присъжда в полза на Бюрото, когато претенцията на лицето, получило правна помощ бъде уважена. Настоящият случай попада в тази хипотеза, тъй като съдебното производство е приключило с позитивен за представляваното от адв. Пенева лице, получило правна помощ, съдебен акт. Видно от допълнително изисканото с определение от 13.09.2023г. и представено по делото с писмо от 27.09.2023г. доказателство – заверено копие на платежно нареждане от 25.01.2023г., НБПП реално е заплатило на адв. Ф. Пенева пълния размер на претендираното възнаграждение за касационното съдебно производство. Предвид изложеното искането за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в размер на 360 лв. се явява основателно и следва да бъде присъдено, съответно те да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Ръководен от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение