Определение № 255 от 16.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 908/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба - вх. № 8085/18.07.2017 г. – от [фирма], [населено място], с искане за допълване на определение № 430 от 12.07.2017 г.,постановено по настоящото дело, с присъждане, в полза на молителя, понесените в производството разноски – 23 639,74 лева - адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство, правна защита и съдействие пред касационната инстанция,в производството по допускане на касационно обжалване на решение № 32 от 09.01.2017 г. по т.д. № 5241/2016 г. на Апелативен съд – София. Възнаграждението е удостоверено като заплатено с издадена за вземането фактура, като е представен платежен документ - в оригинал, за плащане на сумата от 23 639,74 лв. на Адвокатско дружество „С. и С.“ в съответствие с представената фактура. Ответникът – [фирма], оспорва молбата, като заявява, че не са налице предпоставките на закона за присъждане на адвокатско възнаграждение. Според дружеството, към момента на постановяване на определението на съда, което не е влязло в сила и е надлежно обжалвано, по делото не са били представени списък на разноските и придружаващите последния документи за заплатено адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение установи, че молбата е депозирана в срока по чл.248, ал. 1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна, обуславяща правен интерес. Молбата следва да бъде уважена, предвид наличието на предпоставки за допълване на основание чл. 248 ГПК на определение № 430 от 12.07.2017 г. по ч.т.д.№ 908/2017 г., което е влязло в сила на 12.07.2017 г. поради своята необжалваемост. В определението си съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направено - с отговора на касационната жалба - искане за разноски от ответната страна - [фирма], [населено място], като предвид хипотезата на "допълване" на съдебния акт, възражението на ответната страна за липса на списък с разноски е изначално неотносимо. Представянето на списък има значение при преценката за допустимост на изменение на постановения акт в частта за разноските / чл.80, предл. второ ГПК /. Възражението би било несъстоятелно и в тази хипотеза, тъй като се касае за претендирано единствено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за реалното му заплащане от [фирма], [населено място]. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение