Определение № 610 от 01.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 178/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Я. Ч. - ЕТ с фирма ”Чауш - М. Ч.” - [населено място], К. община срещу Решение № 305 от 10.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 533/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 66 от 20.VІІ.2009 г. по гр.д. № 57/ 2008 г. на Котелски районен съд в частта, с която е уважен обратният иск на ЕТ с фирма ”Чауш - М. Ч.” - [населено място], К. община срещу [фирма] - [населено място] за 18 102.04 лв. - възнаграждение за СМР и за 2 197.09 лв. - изтекли лихви, които искове са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси за правата на възложителя при виновно неизпълнен договор за изработка - в кои случаи договорът може да бъде развален и какво възнаграждение се дължи на изпълнителя - в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за разваляне на частично неизпълнен договор и за правата на възложителя. Жалбоподателят счита, че съгласно Р. № 999/24.Х. 1995 г. по гр.д. № 737/ 1995 г. на ВКС, не подлежи на разваляне договор, изпълнен в по-голямата част, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора, като при такова неизпълнение възложителят следва да даде срок за изпълнение, в който смисъл сочи Р. № 708/ 9.V.2003 г. по гр.д. № 1476/ 2002 г. на ВКС и Р.№2052/18.VІІІ.1960 г. по гр.д. №4502/1960 г. Жалбоподате - лят прилага практика в този смисъл и на арбитражни съдилища и поддържа, че възложителят е приел и ползвал изпълнената част от сградата, че недостатъците не са били неотстраними и че възложителят не е имал право да развали договора. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли обратните искове на ответника М. Я. Ч. - ЕТ с фирма ”Чауш - М. Ч.” - [населено място], К. община срещу третото лице [фирма] - [населено място], съдът е приел, че изпълнението на възложените СМР, е изключително некачествено, което дава право на възложителя да развали договора поради съществени недостатъци, правещи работата негодна за използване по предназначение. Изложил е съображения, че в тежест на ищеца по този иск е да установи, че е изпълнил точно и пълно задълженията си по договора, каквито доказателства не са събрани и въз основа на гласните доказателства, заповедната книга и строително-техническа експертиза е приел за установено некачественото изпълнение и отстраняване от възложителя за негова сметка на част от недостатъците, което му дава право да развали договора на основание чл. 265 ал. 2 ЗЗД, поради което неоснователно претендира възнаграждение. Посоченият от жалбоподателя релевантен за делото материалноправен въпрос за правото на възложителя да развали договора при допуснато неизпълнение и за претендираното в този случай възнаграждение, не са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Посочените от жалбоподателя Р. № 999/ 24.Х. 1995 г. по гр.д. № 737/ 1995 г. и Р. № 708/ 9.V.2003 г. по гр.д. № 1476/ 2002 г. на ВКС, както и решенията на арбитражен съд, които не се включват в практиката по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК, нямат приложение към спора, тъй като не е налице незначителна с оглед интереса на кредитора неизпълнена част от задължението, а виновно некачествено изпълнение и съществени недостатъци, които правят работата негодна за предназначение и дават основание възложителят да развали договора по чл. 265 ал. 2 ЗЗД. Какъв е обемът на неизпълнението и дали се касае за пълно неизпълнение или за частично неизпълнение, незначително с оглед интереса на кредитора, е въпрос, конкретен за делото, решаването на който е обусловено от направените доводи и възражения на страните, и от събраните доказателства. Твърдяното от жалбоподателя неправилно произнасяне от въззивния съд, не е резултат на погрешно тълкуване на материалноправни норми, а касае приетата за установена фактическа обстановка по спора. Изложеното несъгласие с извършената от съда преценка на събраните доказателства и изведените въз основа на тях правни изводи, са доводи за неправилност на решението - основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. За да е решен релевантен материалноправен въпрос в противоречие с постоянната съдебна практика, трябва изводите на въззивния съд да не са съобразени със задължителна съдебна практика, което в случая не е налице. По изложените съображения искането на ответника за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение