Определение № 3497 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1974/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. Москова от гр. София ,подадена чрез процес. представител- адв. И. Демерджиев, против определение № 11428 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10063/2023 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Решение № 685/ 04.10. 2023г. на Министерски съвет на Република България, в частта му, с която за член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация /АС на НАОА/ е определен проф. д-р С. Йотов, и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението. Жалбоподателката счита за неправилни изводите на съда, че процесното решение не засяга пряко правната й сфера и за нея не е налице правен интерес от оспорването му, защото се засяга правото й да се кандидатира за член на АС на НАОА. Иска определението да бъде отменено и делото да се върне на АССГ за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частната жалба -Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител- Тафров, оспорва същата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от доцент Ц. Москова, доцент в катедра „Агрономство“, „Лесотехнически университет-София против Решение №685 от 04.10.2023г., с което се определя АС към НАОА, в частта му, в която за член на АС е определен проф. д- р С. Йотов. С оспореното определение АССГ е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК. В мотивите си съдът е посочил, че в случая не налице подлежащ на оспорване административен акт, съдържащ белезите на индивидуален административен акт. Изхождайки от разпоредбите на приложимият закон- Закон за висшето образование/ЗВО/- приема, че същите не допускат съдебно оспорване на решението за определяне членовете на АС на НАОА. Министерския съвет не е обвързан в изборът си на членове измежду двойно повече сочените кандидати за това. Определението на АССГ е правилно. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебната защита, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяка фаза на процеса. Правният интерес е правната необходимост за жалбоподателя да постигне чрез съдебния процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни за него правни последици, респективно – да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес или да постигне благоприятни правни резултати по отношение на твърдяно субективно право или законен интерес. Правото на оспорване на административните актове, съгласно конституционно установения принцип в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, е обусловено от наличието на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк/ а не предполагаем/ само когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни последици, които актът поражда за оспорващия, респективно да е насочено към предотвратяване възникването на неблагоприятни последици за него. В настоящия случай оспореното решение не е засегнало или застрашило защитено от закона право или законен интерес за доцент Москова. Номинирането и издигането й за кандидат/ при формално отговаряне на изискванията за това/ по никакъв начин не обвързва МС да я определи за член на АК. МС е свободен в преценката си кой от представените му двойно повече кандидатури да утвърди, като изборът не подлежи на съдебен контрол./ по аналогия от чл.86 ЗВО/. Правният интерес се извлича от наведените обстоятелства в жалбата, но не може да възникне единствено въз основа на твърдението на жалбоподателя, че са извършени незаконосъобразни действия при номинирането на двете кандидатури- нейната и на проф.Йотов, чийто избор оспорва. Жалбата е недопустима и поради това правилно делото е прекратено. С оглед на гореизложеното, обжалваното определение на АССГ, с което жалбата на Ц. Москова е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение