Определение № 339 от 14.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. С. В. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против определение № 3522 от13.11.2024 г. по адм.д. № 853/2024 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което съдът е оставил без разглеждане негово оспорване на заповед № 24-0319-000060 от 12.10.2024 г. на младши автоконтрольор при РУ - Полски Тръмбеш за прилагане на принудителна административна мярка и е прекратил производството като недопустимо. Според частния жалбоподател определението е неправилно, защото съдът не е установил действителната релевантна фактическа обстановка и не е съобразил, че той има пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на заповедта, доколкото мярката го лишава от възможност да използва лекия автомобил, чиято регистрация е прекратена, и го обвързва с допълнителни наемни задължения към дружеството, собственик на превозното средство. Иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответникът младши автоконтрольор при РУ - Полски Тръмбеш не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Видно е от данните по делото, че Г. В. е сезирал АС - Велико Търново с жалба срещу заповед № 24-0319-000060/12.10.2024 г. на младши автоконтрольор при РУ - Полски Тръмбеш, с която на "Изи Рент България" ЕООД със седалище в гр. Несебър, представлявано от С. Н. К., е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б"а" ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на лек автомобил "Шкода Октавия" с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 12.10.2024 г." Издателят на акта е установил при извършена проверка на 12.10.2024 г., че лекият автомобил е управляван от К. П. К., за която след служебна справка е констатирано, че не притежава и не може да представи валидно българско СУМПС, т.е. водачът е неправоспособен. Управлението на МПС е предоставено на К. от Г. С. В.. Посочено е в заповедта, че лекият автомобил е собственост на "Изи Рент България" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбоподателят няма пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване, тъй като не е адресат на оспорения акт. В. не е нито собственик, нито лизингополучател, който по силата на договора за лизинг има право да ползва превозното средство, той е наемател на превозното средство. Правата му да ползва и управлява автомобила са опосредени, поради което прекратяването на регистрация засяга пряко и непосредствено правната сфера само на собственика на превозното средство, а посочените права и интереси на жалбоподателя са засегнати опосредено и косвено, тъй като те се основават на правата на други лица. Съдът е приел за безспорен факта на сключен валиден договор rent a car между жалбоподателя и дружеството, в който е уговорено като обезщетение допълнително наемно възнаграждение за случаите, когато компанията не може да отдава под наем конкретния автомобил. Обосновал е извод за отсъствие на пряк правопораждащ, правопроменящ или правогасяващ ефект на акта в правната сфера на жалбоподателя, поради което е прекратил производството поради недопустимост на жалбата. Касационният съдебен състав приема този извод за неправилен. Право на оспорване притежава лице, чиито субективни права или законни интереси са засегнати от атакувания административен акт - чл. 120, ал. 1 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 АПК. Това означава да са налице установени в правото права и законни интереси, засягането да е на лични права или законни интереси на субекта и да е пряко и непосредствено от акта, т. е. отмяната на акта да доведе до удовлетворяване на правния интерес на оспорващия. Тези изисквания следва да са осъществени кумулативно. Според касационната инстанция по отношение на жалбоподателя са изпълнени кумулативно трите изискуеми предпоставки. Несъмнено В. не е страна в административното правоотношение по издаване на оспорения административен акт, но той разполага с активна процесуална легитимация да оспорва неговата законосъобразност, тъй като актът засяга пряко негови интереси и му създава задължения. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес безспорно трябва да е пряк, непосредствен и личен. Пряк правен интерес е доказан тогава, когато със самата отмяна на оспорения административен акт се отстраняват неблагоприятните последици или се предотвратява настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. Конкретната приложена ПАМ е на основание чл. 171, т. 2а, б"а" ЗДвП и е насочена към средството, с което е извършено констатирано с АУАН нарушение. Видно от АУАН и от обстоятелствената част на заповедта, нарушението е извършено от друго лице, не от жалбоподателя В., а адресат на ПАМ е собственикът на превозното средство. Това означава, че поведението на жалбоподателя не е било основание за приемане на акт с подобен правен резултат. Ето защо правен интерес от оспорването на това волеизявление има освен собственикът на МПС, така и всяко лице, явяващо се държател (наемателят е държател) или ползвател на вещта на годно правно основание. Собственикът и извършителят на нарушението са два различни правни субектa, от една страна, а от друга, по делото са налични доказателства, сочещи на обвързаност между собственика и жалбоподателя като трето лице спрямо конкретното административно правоотношение по силата на договорно правоотношение. Жалбоподателят в случая няма друг ред за правна защита на засегнати негови права с оглед задълженията, които му се вменяват по причина на издадената ПАМ, още повече, че в исковия процес е недопустим косвен контрол на влязъл в сила административен акт. Цитираната в обжалваното определение съдебна практика е неотносима към настоящия казус. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството като недопустимо, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действие. Воден от горното, Върховният административен съд