Определение № 92 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 60/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. К. против определение № 433/05.11.2010г. по ч. гр.д.№ 435/2010г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от същия против определение № 11076 от 28.07.2010г. по гр.д.№ 8569/2010г. на СГС, с което е потвърдено определение от 15.04.2010г. на СРС по гр.д.№ 8474/2010г. за отмяна на основание чл. 390, ал.2, изр.2 от ГПК на допуснатото с определение от 23.01.2010г. по същото дело обезпечение на бъдещ иск. Навежда се оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като обжалваното определение на СГС не е от категорията на посочените в ТР № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, тричленен състав на ІІ гр.о. на ВКС е приел, че то не подлежи на касационен контрол, защото не е предвиден изрично такъв, а за него не се прилага и нормата на чл. 274, ал.3 от ГПК. Съдът се е позовал на ТР № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС и изложените в него мотиви, че определението, с което се допуска обезпечение и съответно това, с което се отменя вече наложено обезпечение поради непредявяване в срок на бъдещия иск не прегражда развитието на исковото производство, има привременен несамостоятелен характер, защото цели да обезпечи изпълнението. Определението е правилно. С ТР № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска, или молбата за обезпечение е оставена без уважение не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното определение на СГС действително не е от категорията на тези две определения, но то е във връзка с обезпечението и за него важат същите мотиви, поради което ОСГТК е приело това разрешение. Определението, с което се отменя вече наложено обезпечение поради това, че бъдещия иск не е предявен в определения срок не прегражда развитието на гражданския процес, също има привременен характер, защото то не преклудира възможността да се иска отново обезпечение. Отмяната на допуснатото обезпечение е законова последица от непредявяването в срок на предявения иск от молителя и в този смисъл това определение също няма самостоятелен характер. Със ЗИДГПК ДВ бр. 100/21.12.2010г. нормата на чл. 396, ал.2 от ГПК е изменена и се предвиди касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК на определенията на въззивните съдилища, с които като въззивна инстанция те допускат обезпечение, но обжалваното определение не е от този вид, а и частната жалба против определението на СГС и против обжалваното сега определение са постъпили преди влизане в сила на това изменение – 21.12.2010г. Съгласно пар.25 от ЗИДГПК ДВ бр. 100/21.12.2010г, висящите производства продължават по досегашния ред. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е постановени при спазване на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение