Определение № 171 от 24.03.2010 г. на ВКС по д. № 136/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Я. Г. и др., чрез общия им пълномощник – адв. В, срещу определението на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №537/09 г., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу постановеното по ч.гр.д. №652/09 г. на Пловдивски апелативен съд въззивно определение. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на определението на ВКС и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е допустима, но неоснователна: За да остави без разглеждане частната касационна жалба ВКС е приел, че обжалваното с нея въззивно определение за отказ да се допусне привличане на трето лице – помагач по искане на ищците – касатори, няма характера по чл.274, ал.3 от ГПК - не е преграждащо за производството /т.1/, не дава разрешение по същество и не прегражда развитието на друго производство/т.2/. Тези изводи са законосъобразни: данните по делото установяват констатацията на въззивния и касационния съд за характера на обжалваното първоинст. определение – то е за отказ да се привлече по искане на ищците трето – лице помагач, поради липса на интерес от участието му в делото. Това определение няма преграждащия характер на прекратително за предявен иск / на какъвто се позовават касаторите/; третото лице не е главна страна по делото и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес – ТР №1/01 г., т.5, както е прието и в определението на ВКС, 4-то г.о. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ в друг състав, на трето гр. отд.