Определение № 106 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 83/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Благоевградския окръжен съд от 05.07.2010 г. по ч.гр.д. № 471/2010 за прекратяване производството по иск за прогласяване нищожността на нотариален акт за поправка. Недоволен от определението е жалбоподателят И. Г. С., представляван от адв. Г. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за предпоставките за удостоверяването на нотариален акт за поправка и компетентността на друг нотариус да я удостовери, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата Л. Г. П., Н. Б. К. и А. Д. К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че иск за прогласяване нищожността на нотариален акт за поправка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е недопустим. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси не обуславят крайното решение на съда нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че нищожността на сделките е уредена в ЗЗД, а нищожността на нотариалните удостоверявания – в ГПК. Не съществува иск за прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване. Лицето, което се позовава на нищожността на нотариално удостоверяване може да предяви с иск последиците от претендирания порок за удостоверената сделка, ако има правен интерес да я оспори. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение