Определение № 1002 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1042/03.02.2010 година от М. М. Г., Т. М. М., С. И. П., Г. А. Ш., М. А. К., Е. Т. Я., К. Т. Б., Ж. Н. К., Т. Т. Ж., В. А. М., Р. Г. К., Г. Г. К., М. Г. М., Н. Х. Д., К. Х. М., Р. Т. П., К. П. А., И. П. И., И. А. К., Н. К. Н. чрез адв.М. Р. АК- Х. срещу въззивно Решение Nо 381 от 22.12.2009 година по гр. възз.д. Nо 459/2006 година на Хасковския окръжен съд, с което е обезсилено решение на Харманлийския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила, основание за отмяна по на чл. 281 т. 3 ГПК. С изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се обосновава с тезата, че с решението си съдът се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос: следва ли въззивният съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, конституирайки пред тази инстанция наследниците по закон/ правоприемници/ на починала страна спрямо, която е произнесено решението на първата инстанция, и при пълноценното им участие в процеса пред въззивния съд, да се произнесе по същество на въззивните жалби, в противоречие със задължителната практика на ВКС- т.4 на ТР Nо 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и т.17 на ТР 1/2000 на ОСГК на ВКС По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответниците по касация. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, констатирайки ,че решението на първата инстанция е постановено по отношение на починала в хода на производството страна – К. Н. К., чиито наследници като надлежна страна са конституирани в хода на въззивното производство, е приел, че решението е недопустимо/ чл. 209 ал.1 ГПК отм./, обезсилил е решението на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане на районния съд, приемайки, че същото е процесуално недопустимо. При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК, противоречие със задължителна практика на ВКС и по конкретно за правомощията на въззивната инстанция, при действието на отменения ГПК, при неучастие на страна по делото. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в случай от съда в размер на 100 лв. / сто лева./, вносима от касаторите по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия