Определение № 377 от 12.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение12.01.2024reporting judge Тодор Петков

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8877 /16.10.2023 г., постановено по адм. дело № 10836/2022 г. по описа на Административен съд София-град. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ "Ю. Спасов - И. Спасова“ /съгласно актуалното състояние в Търговския регистър, наименованието е грешно посочено в жалбата и в определението/ със седалище в гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. Б. Янушев, против определение № 8877 /16.10.2023 г., постановено по адм. дело № 10836/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалба на ЕТ „Ю. Спасов“ И. Спасова, със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], срещу Заповед № РВР22-РД98-30/24.10.2022г. на кмета на СО район „Връбница“, Столична община, с която е утвърдено класиране на участниците, подали оферти и е посочен класирания на първо място кандидат във връзка с проведен конкурс за отдаване под наем на нежилищен имот- частна общинска собственост с параметри на имота, подробно посочени в заповедта и производството по административно дело № 10836/2022г. по описа на АССГ е прекратено, а жалбоподателя е осъден за разноски в полза на ответника. В жалбата се излагат множество доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се върне делото на първоинстнционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответната страна кмет на СО-район "Връбница" в писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване по см. на чл.229, ал.1, т.1 АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес по см. на чл.159, т.4 АПК за оспорването, тъй като оспорващият не е участник в процедурата, приключила с оспорената заповед, което води до недопустимост на жалбата, няма засягане на правата му като наемател на имота-обект на процедурата, тъй като в заповедта не се съдържа разпоредителна част за освобождаване на наетия имот, няма допуснато по силата на закона или по разпореждане на административния орган за предварително изпълнение на заповедта. Определението е правилно. Предмет на оспорване е заповед за утвърждаване на класиране и определяне на участник, спечелил конкурса за отдаване под наем на нежилищен имот-частна общинска собственост. С тази заповед се приключва конкурсна процедура за отдаване под наем на общински нежилищен имот по реда на Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на територията на Столична община. С оглед характера на заповедта, в нея не се съдържа разпореждане на административния орган за освобождаване на имота/ предварително изпълнение, както и такова не е допуснато по силата на закона. В случая, видно от разпоредителната част на оспорената заповед, жалбоподателят не е адресат на административният акт, тъй като същият не е участвал в проведеното административно производство по неговото издаване. Съгласно Протокол № 1, № РВР22-РД98-28/19.10.2022 от проведено заседание на комисията, назначена със Заповед № РВР22- РД66-21/17.10.20.22 на кмета на СО, район Връбница, подалите оферти участници са „Цветята на СиМиРа“ ЕООД и „Астрея Фешън“ ЕООД, като вторият кандидат не е допуснат за по нататъшно участие в конкурса поради непредставени документи. Страни в административното производство са били административният орган-кмета на район „Връбница”, Столична община и поименно изброените участници в конкурса за отдаване под наем на общински нежилищен недвижим имот. Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, засегнати от разпоредителната част на акта, което понастоящем не е налице. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. В случая се имат пред вид онези права и интереси, които са законно признати, които са отразени в правна норма. В този аспект негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. Посочените от частния жалбоподател договор за наем и анекси към него за процесния имот и претенциите му въз основа на тях, освен че не обуславят правен интерес- пряк и непосредствен в конкретния административен спор за оспорване на процесната заповед, са относими евентуално в друго съдебно производство. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,

Cited provisions

7