Определение № 725 от 04.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1502/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.С. Г. частна жалба на В. Н. Д./ трето лице помагач на ответника/ срещу определение № 1475 от 02.06.2023г. по ч.гр.д. № 1493/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение № 261550/09.03.2023г. по гр. д. № 11105/2014г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 403 ГПК. В частната жалба е бланкетно поддържано, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Релевирани са и доводи за незаконосъобразност на определението по чл.403 ГПК, поради неправилно приложение на чл.83 ГПК.Искането е за отмяна на обжалваното определение. Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановеното по чл.403 ГПК определение № 261550/09.03.2023г. по гр. д. № 11105/2014г. на Софийски градски съд се освобождава внесената от ищеца Д. Л. парична гаранция в размер на 20 0000лв. за допуснатото с определение от 16.02.2015г. по ч.гр.д.№ 126/32105г. на САС обезпечение на предявените искове. В обжалваното определение е прието, че подадената от В. Н. Д. срещу определението по чл.403 ГПК частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Въззивният състав се е позовал на т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, че актът, с който съдът се произнася по молба за връщане на внесена гаранция, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК.Изведен е краен извод, че подадената срещу него частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваемостта на определенията и разпорежданията на съда е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Както е изяснено в ТР № 6/2014 от 23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, определението на съда, с което се произнася по искане за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото. При грешка, пропуск или изменение в обстоятелствата молителят може да поиска изменението му по реда на чл. 253 ГПК. Въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика и е достигнал до правилния извод, че обжалваното пред него определение, постановено по молбата по чл. 403 ГПК на ищеца Д. Л. за връщане на внесената в обезпечителното производство парична гаранция, е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. По тези съображения обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.