Определение № 913 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 505/2024 г.

ВАСВторо отделение25.01.2024reporting judge Бранимира Митушева

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1466 от 25.10.2023 г. по адм. дело № 442/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Даудов, чрез пълномощника адв. Карабойчев, против определение № 1466 от 25.10.2023 г. по адм. дело № 442/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Според частният жалбоподател предпоставките за спиране на съдебното производство не са налице, тъй като разпоредбата на чл. 148, ал. 16 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е обявена за противоконституционна и е неприложима от датата 12.11.2021 г. Моли определението да бъде отменено. Ответникът – „Биовет“ АД, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът – главен архитект на Община Пещера, не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, от страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, текст, който се прилага субсидиарно с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което има значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата предполага връзка между делата, при която правилното решаване на спора е обусловено от изхода по висящо съдебно производство. В случая административният съд като краен резултат правилно приема, че предпоставките на цитирания текст са изпълнени и са налице основания за спиране на производството по адм. дело № 442/2023 г. на Административен съд – Пазарджик до приключване на адм. дело № 420/2023 г. по описа на същия съд. Този извод не се променя и от неправилното позоваване от административния съд на разпоредбата на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ, обявена за противоконституционна с решение № 17/04.11.2021 г. на Конституционния съд на Република България по к. дело № 11/2021 г. и неприложима в случая. Производството по адм. дело № 442/2023 г. е образувано по жалба на ответника в настоящото производство „Биовет“ АД срещу разрешение за строеж № 45 от 02.08.2021 г. на главния архитект на Община Пещера, с което е разрешено на С. Даудов да изгради строеж „Крайпътно заведение за бързо хранене, със стаи за гости“ в УПИ V – 1712 „за автошоурум и крайпътно заведение“ по плана на гр. Пещера, съставляващ имот с идентификатор 56277.4.1712. Същевременно дружеството оспорва и заповед № 26/16.01.2019 г. на кмета на Община Пещера, с която е одобрен проект на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за отреждане на част от имот с идентификатор 56277.4.23 от „нива“ в УПИ V – 4.1712 „за автошоурум и крайпътно заведение“ /с проектен идентификатор 56277.4.1712/, по което е образувано адм. дело № 420/2023 г. на Административен съд – Пазарджик, за което по делото са представени доказателства, че е висящо към настоящия момент. При тези факти следва да се приеме, че решението по адм. дело № 420/2023 г. на Административен съд – Пазарджик има значение за правилното решаване на спора по адм. дело № 442/2023 г. по описа на същия съд. Това е така, тъй като одобрените инвестиционни проекти са основание за издаване на разрешение за строеж - чл. 142, ал. 1 от ЗУТ, а оценката им по ал. 5 на същата разпоредба на първо място обхваща проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. В случая оспореното разрешение за строеж е издадено въз основа на одобрени от главния архитект на Община Пещера на 02.08.2021 г. инвестиционни проекти. Основният критерий, определящ законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешението за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на действащия ПУП, като противоречието им с предвижданията на плана е основание за незаконосъобразност на строителните книжа. Поради и това оспорването на заповед № 26/16.01.2019 г. на кмета на Община Пещера, с която е одобрен проект на ПУП - ПРЗ за отреждане на част от имот с идентификатор 56277.4.23 от „нива“ в УПИ V – 4.1712 „за автошоурум и крайпътно заведение“, за който и УПИ с оглед на неговото отреждане е и издадено процесното разрешение за строеж, безспорно е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на разрешението за строеж и се явява преюдициален по отношение на спора по адм. дело № 442/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Ето защо, като е спрял производството по адм. дело № 442/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, до приключването с влязъл в сила акт на производството по адм. дело № 420/2023 г., първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Cited provisions

9