Решение № 2491 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2025 г.

Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на конкуренцията, с която се оспорва решение № 831 от 18.06.2025г., постановено от Административен съд София-област по адм.д.№325/2025г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано – касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се потвърди оспореното решение на КЗК. Заявява искане за присъждане на разноски, сторени за производството пред административния съд и за касационното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Ловно рибарско дружество Сокол“, с представено по делото писмено становище, изготвено от упълномощен адв.Мънкова, излага доводи неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноски, съобразно представен към становищего списък за сторените разноски в производството пред КЗК, пред АССО и ВАС. Ответникът „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, с представен по делото писмен отговор по касационната жалба, излага доводи за основателност на касационната жалба, поради което заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора с което да бъде потвърдено оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията. Заявява искане за присъждане на разноски за производството и при условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на претендиран от насрещната страна адвокатски хонорар. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебното решение неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 185 от 20.02.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-739/2024 г. Решението е оспорено в частите му по т. 1, 2, 3, 5 и 6, в които е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на СНЦ "Ловно-рибарско дружество Сокол"; наложена е имуществена санкция в размер на 3% от нетните приходи от продажби, равняващи се на 5 360 лв.; постановено е прекратяване на нарушението и е разпоредено незабавно изпълнение; възложени са направените в производството разноски. Административният съд е отменил оспореното решение. Съдът приема, че оспореното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал. 1 ЗЗК. Не са налице пороци на формата му - чл. 146, т. 2 АПК. Според решаващия съд неоснователни са оплакванията на оспорващия за липса на фактически и правни основания на решението. Комисията е изложила подробни мотиви относно елементите от състава на забраната по чл. 29 от ЗЗК, както и отношението му на общ към специални спрямо останалите състави на нарушения по Глава седма от ЗЗК. Относно понятието "добросъвестна търговска практика" Комисията се е позовала и е изходила от легалната му дефиниция по § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, като съобразно конкретиката на разглеждания случай е изложила обосновка защо счита, че поведението на санкционираното дружество е било в противоречие с нея. Неоснователно е възражението от страна на жалбоподателя, че в рамките на производството, КЗК е допуснала нарушение на правилата за провеждането му по чл. 97 от ЗЗК, не е зачела равнопоставеността на страните по преписката и е ограничила правото на жалбоподателя за защита. Страните са имали възможността да се запознаят със становищата на другата страна и представените от тях доказателства и да изразят съответни становища, възражения, да посочат доказателства и изложат аргументи. За да обоснове извод за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът приема, че КЗК не е извършила всестранно и пълно изследване на релевантните обстоятелства, не е взела предвид всички събрани доказателствата по преписката и не е изследвала подробно, детайлно и задълбочено особеностите на пазара и предназначението на тази специфична стопанска дейност. Според решаващия съд за да бъде определено едно поведение на стопански субект в противоречие с добросъвестната търговска практика необходимо е установяване на несъответствие със законовите правила, уреждащи стопанската дейност и едва, ако такива правила липсват с обичайната търговска практика в съответния отрасъл. В контекста на този извод съдът подробно е изследвал нормативната регламентация на дейността по организиране на ловен туризъм предвидена в Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за неговото прилагане. След извършения подробен анализ, съдът е стигнал до извод, че при осъществяване на дейностите във връзка с организиране на ловен туризъм СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол“ е спазило разпоредбите на чл. 46 от ЗЛОД и чл.61 – чл.63 от ППЗЛОД при ползването на дивеча: благороден елен, сърна и дива свиня, поради което като основателно е преценено възражението на жалбоподателя, че не е налице нито едно действие, нарушаващо подробната законова и подзаконова регламентация на плановете за ползване. На следващо място, съдът приема, че не се установява и СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол“ Тутракан да е извършило действия, които да са в нарушение на обичайните търговски отношения и добрите нрави. Според съда на първо място извършената съпоставка между дружеството жалбоподател и държавните ловни стопанства не е коректно, тъй като в държавните ловностопански райони местообитанията са много по-подходящи за стопанисване на благородния елен и развъждане на дивеч при по-голяма плътност, което е всъщност основното предназначение на тези територии. Съдът е преценил като основателно и възражението на жалбоподателя, че отстрелът в рамките на плановете, преминали при изготвянето и утвърждаването им през една сложна и многокомпонентна процедура е начинът, по който ползвателят има законово признато право да използва ресурса. По тази причина, използването му в тези граници няма как да представлява нарушение на законови и обичайни норми и правила, поради което изпълнението им в рамките на разрешения отстрел не би могло да се тълкува, като действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика. Съдът не приема изводът на КЗК за съставомерност на действие по нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, изразяващо се в това, че СЛРД "Сокол" Тутракан не изготвя собствен ценоразпис, а цените при организирания ловен туризъм се отразяват в разплащателните протоколи, съобразно утвърдените от министъра на земеделието и храните минимални цени за ползване на дивеч и дивечови продукти за организиран ловен туризъм. Според съда ежегодно утвърдените минимални цени за ползване на дивеч и дивечови продукти за организирания ловен туризъм е оправдано само по отношение на предприятията, държавна собственост. Според съда по отношение на всички останали субекти по чл. 34 ЗЛОД, сред които е и жалбоподателят, като ловно сдружение по чл. 30, ал. 1, този долен ценови праг представляват ограничение, възпрепятстващо ценовата конкуренция. За разлика от тях при осъществяване на стопанската си дейност под формата на предлаган организиран ловен туризъм, юридическите лица с нестопанска цел не са ограничени в своето независимо стопанско поведение, включително и при определянето на своите цени. Според решаващия съд КЗК необосновано приема за противоречащо на добрата търговска практика предлагането от страна на жалбоподателя на услуга по организиране на ловен туризъм на цени в пределите на минимално определените нива, като ги определя, като "пазарно атрактивни ". Според съда атрактивни цени биха били цените, предлагани от субектите по чл. 34 ЗЛОД, извън държавните предприятия, които са под ценовия долен праг, който ежегодно се утвърждава от министъра на земеделието и храните, а в случая жалбоподателят не определя такива цени. Според съда, посочените 11 случая, при които на територията на СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол" са отстреляни животни, които присъстват в оценителните протоколи, без да са включени в разплащателните протоколи и без доказателства за извършено от страна на клиентите разплащане, този факт няма пряко отношение към добросъвестната търговска практика, по начин, който уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Касае се за евентуално нарушение, което следва да бъде установено от съответните контролни органи по друг ред и в друго производство. При този анализ на установените факти, съдът е стигнал до извод за липса на една от кумулативните предпоставка за прилагане на общата забрана в чл. 29 ЗЗК, а именно липса на извършено действие в противоречие с добросъвестната търговска практика, което прави безпредметно обсъждането на третата предпоставка по чл. 29 - наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. При тези правни изводи, съдът е отменил оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено извършено нарушение по чл.29 от ЗЗК от СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол“. Обжалваното решение е неправилно. Изводите за несъставомерност на действията на СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол“ при предоставяне на услуга организиране на ловен туризъм са необосновани. Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК въвежда обща забрана за нелоялна конкуренция, която има самостоятелно и субсидиарно приложение и не е обусловена от наличието на нарушение на специален закон, какъвто е Закона за лова и опазване на дивеча. Фактическият състав на горепосочената разпоредба съгласно правната рамка заложена в нея включва три кумулативни елемента: стопанска дейност, поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждане или възможност за увреждане на интересите на конкурентите. Видно от съдържанието на фактическия състав на разпоредбата не се установява по никакъв начин наличието на изискване, свързано с превишаване на нормативно допустими квоти или лимити, заложен в плана за ползване на дивеча. Следователно изводът, заложен в мотивите на административния съд, че липсата на превишаване на плана за ползване на дивеча автоматично изключва нарушение на разпоредбата, инкорпорирана в чл. 29 от ЗЗК е необоснован. В този смисъл въвеждането от първоинстанционния съд на допълнителен, несъществуващ в закона елемент от фактическия състав, представлява неправилно приложение на материалния закон, за което касационната инстанция следи служебно, съгласно чл.218, ал.2 от АПК. В допълнение за неправилност на оспореното решение следва да бъде отбелязано, че планът за ползване на дивеч има екологично-административна, а не конкурентно-правна функция. Годишният план за ползване на дивеча по Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за неговото приложение служи за управление на дивечовите запаси и запазване на екологичния баланс, както е отбелязал и първоинстанционния съд в решението си. Поради тази своя характеристика следва да се направи извод в посока, че същият не служи за гарантиране на равнопоставени конкурентни условия между стопанските субекти. Смесването на екологично-административния режим със защитата на конкуренцията противоречи на целта на Закона за защита на конкуренцията, формулирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК - защита и разширяване на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, както и на конституционния принцип за предотвратяване на нелоялната конкуренция. Необоснован е правният извод на решаващия съд, изведен при съпоставка на задълженията на държавните ловни стопанства и извършващото конкурентна стопанска дейност сдружение, че в държавните ловностопански райони местообитанията са много по-подходящи за стопанисване на благородния елен и развъждане на дивеч при по-голяма плътност, поради което, според съда, логично е допустимите запаси определени в ловностопански планове на държавните ловни райони да са по-високи от тези в ловностопанските райони на сдружението, което се отразява на установеното процентно изпълнение на плановете. В хода на производството пред КЗК са изготвени сравнителни таблици относно утвърдените и изпълнени планове за ползване на дивеча, от които е видно, че при сравнението между СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол“ и Държавно ловно стопанство Каракуз за последното са утвърдени планове за ползване на дивеча под абсолютния брой утвърден за сдружението, както и изпълнението на база абсолютен брой е значително по-нисък от този установен за сдружението. При тази констатирана аномалия относно пазарния дял на конкурентите, необосновано решаващият съд приема, че не се дължи на нарушение на обичайните търговски отношения и добрите търговски практики. Неправилно съдът е оценил като ненарушаващо конкурентните правила поведението на сдружението по отношение на предлаганите цени за извършване на услугата. Безспорно е установено, че сдружението няма собствен ценоразпис за предоставяне на услугата, а извършва оценката по цените, определени със заповед на министъра на земеделието и храните, които отразяват минимални цени за ползване на дивеч. Тези цени са задължителни за държавните ловни стопанства, като в тях е отразена и субсидираната от държавата дейност. Поради тази причина по отношение на държавните ловни стопанства е приложима минимална стойност, определена от държавата, докато за останалите субекти, оператори на изследвания пазар не може да се приеме, като добросъвестно търговско поведение прилагане на тези цени, доколкото тяхната дейност не се субсидира от държавата с предоставяне на средства за поддържане на стопанството, а предлаганите цени следва да разходообосновани за конкретния стопански субект. В оспореното пред първоинстанционния съд решение КЗК установява, че за периода 2018г. – 2024г. г. на територията на СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол" са отстреляни от клиенти 11 броя животни (дива свиня, сърна, благороден елен), които са оценени от Регионална комисия за оценка на ловни трофеи, но не са включени в разплащателни протоколи и няма доказателства за заплащане от страна на клиентите. КЗК обръща специално внимание на този факт, като подчертава, че тези случаи са “класически индикатор за предоставяне на услуга или добив без еквивалентна цена, което представлява нетипично, търговско поведение”. В решението на КЗК релевантно се посочва, че такива практики са от „естество да увредят интересите на конкурентите“, защото внасят изкуствено ценово предимство на сдружението спрямо неговите конкуренти, които не могат да предоставят същите услуги без заплащане или с намалена цена. КЗК приема, че подобни действия (отстрел без заплащане) са поведение в противоречие е добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК. Отбелязано е, че това е "класически пример за създаване на пазарно изкривяване", тъй като предоставянето на услуги без кореспондираща цена за част от клиентите или групи клиенти води до неравноправно третиране спрямо конкуренти, които стриктно отчитат и таксуват всички предоставени услуги, създаване на неофициални ценови практик (намалени или липсващи заплащания), които не могат да бъдат предложени на пазара от конкурентите, възможност за прикрита ценова дискриминация, която подкопава доверието в пазарните механизми. Неправилно това поведение е квалифицирано от решаващия съд като допуснато административно нарушение. Предоставяне на услуга без да се заплаща във всички случаи сочи на антиконкурентно поведение, насочено към привличане на клиенти по недопустим начин. Не може да се приеме възражението на оспорващото сдружение, че констатираните случаи са отнасят за членове на сдружението, които не следва да заплащат услугата. В хода на първоинстанционното производство са представени членски карти за пет лица от установените случаи, но това не изключва задължението за представяне на разплащателен протокол. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗЛОД когато се извършва лов в ловностопански райони, които са предоставени на лицата по чл. 30, ал. 1, в разрешителното за лов се вписва и номерът на членските карти. Такива доказателства не са представени по преписката, поради което възражението, че в случая се касае до организиран лов от членове на сдружението е недоказано. Съгласно § 1, т. 2 ДР от ЗЗК, добросъвестната търговска практика обхваща не само законите, но и обичайните търговски отношения и добрите нрави, което означава, че поведение, формално законосъобразно, може да бъде нелоялно от гледна точка на конкуренцията. Това разбиране е трайно застъпено в практика на Върховния административен съд, включително в решения, в които се приема, че липсата на нарушение на специален състав не изключва приложение на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, когато поведението води до необосновано конкурентно предимство. Според настоящия състав оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил отмяната на решението на Комисията за защита на конкуренцията при неправилно тълкуване и приложение на чл. 29 от ЗЗК. Съдебният състав неправилно е заменил нормативното съдържание на понятието „добросъвестна търговска практика“, което по смисъла на § 1, т. 2 от ДР от ЗЗК обхваща не само спазването на закона, но и обичайните търговски отношения и добрите нрави, с ограничително тълкуване, свеждащо критерия единствено до съответствие със заповедите на министъра на земеделието и храните и плановете за ползване на дивеча. По този начин съдът е подменил същността на общата забрана за нелоялна конкуренция, която изисква да бъде санкционирано всяко поведение при осъществяване на стопанска дейност, което от своя страна противоречи на добросъвестността и е годно да увреди или да създаде опасност от увреждане на интересите на конкурентите, независимо дали формално нарушава императивна разпоредба. Вместо да оцени икономическото поведение на СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол“ като предприятие, което действа фактически на пазарни начала и предлага услуги в конкурентна среда, съдът се е ограничил до проверка за спазване на нормите на Закона за лова и опазване на дивеча, като неправомерно е приел, че липсата на превишаване на плана за ползване изключва нарушение съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК. Решаващият извод на съда, че спазването на административните изисквания означава и добросъвестно пазарно поведение противоречи на основния принцип на защита срещу нелоялна конкуренция, визиран в чл. 1 и чл. 29 от ЗЗК. Според настоящият състав съдът неправомерно подменя преценката на КЗК със собствена такава, противоречаща на материалния закон. В случая, за да мотивира своето решение КЗК е извършила комплексна оценка на пазарното поведение - обем на реализиран отстрел, системни отстъпки от 15-30%, липса на собствен ценоразпис и факти за отстрел без последващо разплащане и при така установеното поведение е стигнала до извод за опасност от увреждане на конкуренцията по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. В своите мотиви съдът допуска замяната на икономическата преценка на специализирания орган - Комисията за защита на конкуренцията - със субективната фактическа преценка на съда по съществени въпроси като пазарно търсене, ценова достъпност и конкурентно предимство, изцяло изхождайки от режима за опазване и ползване на дивеча, уреден в специалния Закон за лова и опазване на дивеча и Правилника за неговото приложение. Комисията като компетентен орган е направила квалифицирана оценка, подкрепена с анализ на реално предлаганите услуги и отстъпки, които водят до пренасочване на клиентите към ответното сдружение. В оспореното решение съдът е заместил тази икономическа оценка с ограничен контрол за законосъобразност на ловостопански планове. По този начин е нарушен принципът на независима техническа експертиза и на разделението на компетентността между контролния орган и съда по аргумент на чл. 168 от АПК и е допуснато отклонение от изискването съдът да контролира решението на база материалния закон, а не да извършва собствена оценка, която не е съобразена с приложимите пазарни отношения, а се извежда от спазването на лицензионен и разрешителен режим предвиден в приложим специален закон. В заключение, аргументите на КЗК относно характера на дейността „организиран ловен туризъм“ като основна, а не допълнителна за Сдружението с нестопанска цел „Ловно-рибарско дружество Сокол“ имат съществено значение за изводите й относно приложението на чл. 29 от ЗЗК. Правилно е прието в оспореното решение на КЗК, че сдружението устойчиво, организирано и при систематичен подход извършва стопанска дейност по организиран ловен туризъм от 2008 г. до момента. Тази интензивност надхвърля рамките на „допълнителна“ стопанска дейност за юридическо лице с нестопанска цел и се доближава до търговска практика по занятие, което е характерно за предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК. В своето решение КЗК се позовава на устойчивата съдебна практика на Върховния административен съд, че нарушение по чл. 29 от ЗЗК е налице при поведение, което поставя конкурентите в неравностойно положение, дори и без доказване на реална вреда, достатъчно е реалната опасност от увреждане. Това тълкуване на КЗК напълно съответства на чл. 29 от ЗЗК, като не се изисква формално нарушение на друг специален състав или доказване на настъпила вреда - достатъчен е фактът на опасността от изкривяване на конкуренцията чрез подобни търговски практики. С оглед на изложеното, настоящият състав, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването от СНЦ „Ловно-рибарско дружество Сокол“ на решение №185 от 20.02.2-25г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-739/2024г. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът по касационната жалба дължи заплащане на разноските, сторени от касационния жалбоподател, така както са заявени за двете съдебни инстанции. Разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции следва да бъдат в определени в размер по 240 лева за двете инстанции, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платими от всеки от касационните жалбоподатели. Следва да бъде присъдена и заплатената държавна такса от КЗК за образуване на касационното производство в размер на 500лв. или общия размер на дължимите разноски е в размер на 980 (деветстотин и осемдесет) лева. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд