Определение № 6737 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба от С. Д. И. чрез адв. Орманов против Определение №793/16.04.2024г., постановено по адм. дело №192/2024г. на Административен съд – Сливен. Твърди се, че определението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да се отмени определението и делото да се върне за разглеждане и решаване по същество. Претендира разноски. Ответникът – Кмета на Община Сливен чрез процесуален представител е подал възражение срещу частната жалба. Излага съображения за законосъобразно, правилно и обосновано определение на АС-Сливен. Моли да се отхвърли частната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в частната жалба и становището на ответната страна, прецени събраните доказателства от първата инстанция и извърши проверка на обжалваното определение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред АС-Сливен е образувано по жалба на С. Д. И. против мълчалив отказ на кмета на Община Сливен по заявление за достъп до обществена информация вх.№9400-5009 от 01.03.20204г. Видно от заявлението за достъп до обществена информация, приложено на л.6 от първоинстанционното дело, И. е поискала от кмета на община Сливен да й предостави документи във връзка с предстоящо пенсиониране – удостоверение за осигурителен доход, удостоверение за осигурителен стаж, в случай, че не са налице данни да се издаде друг документ за причините, поради които не могат да бъдат издадени, документи от които да се докаже, че И. е работила в детска ясла№7 в Сливен. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати образуваното съдебно производство, съдът е приел, че заявлението на И. не представлява искане за достъп до обществена информация, а за информация по отношение на самия заявител, която съдържа лични данни. Прието е също, че за административния орган не е било налице задължение да се произнесе по заявлението на И. с решение, тъй като не е бил налице основаният правопораждащ задължението му юридически факт – наличието на обществена информация по см. на чл.2, ал.1 от специалния закон. Информацията не е свързана с обществения живот в Република България, а касае документи и информация относно заявителя и същата представлява лични данни. В заключение е прието, че при липса на възможност кмета да бъде задължен да постанови искания акт, не е налице годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което жалбата е недопустима. Определението е валидно, допустимо и правилно. В специалната норма на чл.9 от ЗДОИ законодателят е посочил, че обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Официална информация е тази, която се съдържа в актовете, издавани от държавни органи и на органите на местно самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а по чл.11 от ЗДОИ служебната информация се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. В случая, търсената от С. И. информация касае данни за осигурителен стаж и доход във връзка с предстоящо пенсиониране. Законосъобразен е изводът на съда, че заявлението на И. не представлява искане за достъп до обществена информация, а за информация по отношение на заявителя, която съдържа лични данни. Съгласно легалното определение в пар.1 т.2 от ДР на ЗДОИ “лични данни“ е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Съгласно чл.4, т.1 от Регламента „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице; Мълчалив отказ е налице, когато сезираният административен орган е компетентен и длъжен да издаде искания административен акт, но не се произнася. След като търсената информация попада в обхвата на пар.1, т.2 от ДР на ЗДОИ и представлява лични данни, не е налице формиран мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като за задължения субект не е възникнало задължение за отговор-положителен или отрицателен, предвид изричната забрана в чл.2, ал.5 от ЗДОИ. Като е приел, че не е налице годен за обжалване акт, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение