Решение № 6349 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2018 г.
ВАСVIII отделение25.04.2019reporting judge т Мариника Чернева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 254 от 28.05.2018 г. на Административен съд Велико Търново, 5-ти състав, постановено по адм. д. № 196 по описа за 2018 г. ОСЪЖДА Д. Н., [населено място] да заплати на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 566,31 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 6349 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Д. Н., [населено място], против Решение № 254 от 28.05.2018 г. на Административен съд Велико Търново, 5-ти състав, постановено по адм. д. № 196 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-04000417001900-091-001/16.11.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 27/05.02.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, при ЦУ на НАП, с който на оспорващия за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г. са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. в размер на 2950 лв. и лихви 1776,28 лв. В касационната жалба не се съдържат доводи за конкретни пороци на съдебното решение. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения РА, които по същество повтарят твърденията в жалбата пред административния съд и са били предмет на обсъждане в първоинстанционното производство. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. И. Р., оспорва жалбата с доводи, изложени подробно в представен писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултко възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Д. Н. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДЦФЛ с постоянно местоживеене в България и в качеството си на такова, съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено лице за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. В хода на ревизионното производство е установено, че за Н. са подавани уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за регистрирани трудови договори с Професионална гимназия по облекло и текстил "Христо Бояджиев" [населено място] за периода от 15.09.2009 г. до 01.07.2010 г., "Ресайклинг" ЕООД от 20.09.2010 г., Математическа гимназия "Гео Милев" Плевен от 16.09.2011 г., а по данни от информационната система на НАП, е установено, че Н. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДЦФЛ за 2010 г. и 2011 г., както и няма данни на същата да са изплатени доходи по извънтрудови правоотношения. От изисканата от "ОББ" АД информация приходните органи са установили наличие на постъпили суми с основание "вноска по сметка" за 2010 г и 2011 г., като част от тях - в размер на 10 700 лв. през 2010 г. и 18 800 лв. през 2011 г. са внесени и не са изтеглени от Н. до края на 2011 г., което е прието, че опровергава твърдението, че тези парични средства са й предоставяни за извършване на търговски плащания от името на "Ресайклинг" ЕООД - дружеството, за което е работила в периода 01.01.2010 г. до 31.11.2011 г. Тези твърдения приходните органи са приели, че не се потвърждават от представените в хода на ревизия документи от "РЕСАЙКЛИНГ" ЕООД, в т. ч. и разходни касови ордери, тъй като от анализът на представените при двете насрещни проверки на "РЕСАЙКЛИНГ" ЕООД оборотни ведомости за 2010 г. и 2011 г. се установяват различия, поради което не са кредитирани като достоверни. Прието е, че представените при втората насрещна проверка документи са новосъздадени и изготвени с цел доказване на изгодни за Н. твърдения, а именно създаване на произход на сумите. Като са анализирали събраните в хода на ревизията и приобщените от предходната ревизия за същия период документи, органите по приходите са квалифицирали като укрити/недекларирани доходи внесените суми от Н. и съпруга й по банкова сметка в размер на 10 700 лв. за 2010 г. и в размер на 18 800 лв. за 2011 г., които са налични в края на съответната година по същата банкова сметка. Проведената съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила горните констатации, включително и относно установените различия в представените при първата ревизия и настоящето производство счетоводни документи. При тези данни приходните органи са приели наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК, за което са уведомили ревизираното лице по надлежния ред. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че обжалваният РА е издаден в проведено съобразно с процесуалните правила ревизионно производство, а след преценка на материалната му законосъобразност е потвърдил наличието на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред, както и останалите констатациите на приходните органи. Неоснователни са касационните оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания РА. В касационната жалба няма никакви доводи, които биха били относими към правилността на съдебното решение. Оспорва се законосъобразността на РА от гледна точка на неспазване на процесуалните правила при издаването му, като се твърди, че заповедта за възлагане на ревизията, тези за измененнието й, както и уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК не са връчени на ревизираното лице. Същите доводи са били изложени и пред първоинстанционния съд и са подробно обсъдени от него. Настоящият състав се произнася предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, където е предвидено, че за валидността, допустимостта и съотвествието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Първоинстанционният съд е изследвал спазването на процесуалните изисквания при провеждане на ревизионното производство, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснован извод за законосъобразност на оспорения РА. Оспорваното решение е постановено при спазване на материалния закон, а по същество на спора съдът се е произнесъл самостоятелно, при подробно обсъждане и преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани относимите правни норми. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, настощия състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия, съответно че лицето не е било уведомено за началото й и е нарушено правото й на защита. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка в тази насока и е формирал правилен извод за липса на допуснати процесуални нарушения в това отношение. Видно от доказателствата заповедта е връчена по реда на чл. 32 ДОПК. В административната преписка са приложени 2 бр. протоколи, с които са документирани две посещения на адреса за кореспонденция на ревизираното лице, извършени в срока и съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 ДОПК. При посещенията задълженото лице или упълномощено от него лице не са открити, поради което е пристъпено към изпълнение на ал. 4 и 5 от същия член, като заедно с поставянето на съобщението на съответното място в ТД на НАП, на лицето е било изпратено и Уведомление, върнало се като непотърсено. Със свалянето на съобщението от таблото на 09.05.2017 г. заповедта за възлагане на ревизия се счита за редовно връчена съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 6 ДОПК. Следва да се отбележи също, че съществено значение за редовното възлагане на ревизията има връчването на първата ЗВР, доколкото последващата ЗВР няма самостоятелно значение, а е пряко обвързана с първоначалната ЗВР, която изменя. Чл. 32 ДОПК предвижда ред за връчване на съобщение когато лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция след две посещения, извършени през най-малко 7 дни. Този ред е спазен, както се установява от доказателствата по делото. Органите по приходите са положили и допълнителни усилия за установяване точното местонахождение и откриване на лицето като са поискали съдействие за това от ОД на МВР Плевен, но от получения официален отговор с вх. № 8079/17.05.2017 г. се установява, че няма данни за друг актуален адрес. Съпругът на задълженото лице в телефонен разговор също е отказал да съдейства за личното връчване на заповедите в ревизионното производство. При така установеното органите по приходите са приложили в съответствие със закона нормата на чл. 32 ДОПК като единствен начин за връчване на заповедта за възлагане на ревизията, поради което възраженията за нередовно връчване са несъстоятелни. Допълнително, както правилно е посочил и съдът, при отмяна на издаден РА по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК и връщане на преписката за издаване на нов РА се възстановява висящността на производството по отменения ревизионен акт, а не започва ново ревизионно производство, поради което лицето е било уведомено за извършваната ревизия още с връчване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия в първото производтство. Неоснователно е и твърдението на касатора, че не е знаела за изменението на първата заповед и провеждане на производството по реда на чл. 122 ДОПК доколкото не й е било връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. От преписката се установява, че Уведомление № Р-04000417001900-113-001/01.09.2017 г., с което ревизираното лице се уведомява, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК, е връчено на лицето по реда на чл. 32 ДОПК, което както беше вече изложено по-горе се счита за редовно уведомяване. Уведомлението е било поставено на определеното за това място на 13.09.2017 г. и свалено на 28.09.2017 г. Освен това заедно с него, по същия ред е връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-04000417001900-139-001/01.09.2017 г. относно правата на задължените лица по този кодекс и последиците от неизпълнение на задълженията им и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с № Р-04000417001900- 040-003/01.09.2017. г., с което от ревизираното лице е изискано да представи Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В хода на настоящата ревизия Н. не е представила изисканите декларации, но такива са били приобщени от предходно контролно производство относно декларирани доходи и направени разходи, в които са декларирани само доходи по трудови правоотношения от "Ресайклинг" ЕООД. При горните установявания, оплакването на лицето, че не е уведомено за реда на провеждане на производството е неоснователно. По същество на спора касаторът не излага съображения. В служебната проверка на съответствието на решението с материалноправните разпоредби, дължима съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установиха нарушения. касационният състав счита, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като съдът е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, включително и на съдебната експертиза и въз основа на тях е направил законосъобразни изводи, в съответствие с правилно установените факти. Обоснован е изводът на съда за наличие на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи. Недекларираните доходи в размер на внесените суми от ревизираното лице и съпругът й по банкова сметка в ОББ АД през 2010 г. и 2011 г. и налични в края на съответната година по същата банкова сметка правилно са квалифицирани като укрити, което осъществява хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Доколкото ревизираното лице не е представило годни доказателства какъв е конкретният източник и вида на дохода същите правилно са квалифицирани от органите по приходите като облагаеми доходи, придобити от всички други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и са включени във формиране на данъчната основа за двете процесни години. В съдебното производство при ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него фактически констатации, оборващи тези в ревизионния акт. Последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, се ползват от презумпция за вярност, когато са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Въпреки изрично указаната на касатора необходимост да обори констатациите на органите по приходите, лицето не е ангажирало доказателства в тази насока. При така установеното съдът е направил правилен извод за законосъобразност на обжалвания РА. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 566, 31 лв.