Решение № 5677 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10213/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стик - кредит" АД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, представлявано от пълномощник, против решение 110/21.07.2023 г., постановено по адм. д. 104/2023 г. на Административен съд - Шумен, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед 230/02.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за наложена забрана при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че непредставянето на възможност за участие на дружеството е довело до едностранно проведено административно производство, в което заинтересованата страна не е имала възможност за участие и не е могла да изрази становище по събраните доказателства, както и да упражни на правото си на защита. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на администратиния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса пред настоящата инстанция. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Съдът е установил, че "Стик - кредит" АД извършва дейност по предоставяне на потребителски кредити от разстояние на физически лица. При извършена проверка на интернет страница http://stikcredit.bg/, използвана от дружеството за предоставяне на небанкови финансови услуги от разстояние, служители на КЗП са установили търговско послание към потребителите на такива услуги със съдържание "липса на скрити условия, допълнителни такси или оскъпяване на финансовия продукт". В хода на проверката е установено, че на потребителите, сключили такъв договор за кредит от разстояние, се начислява неустойка при непредставяне на обезпечение, което е фактическо оскъпяване на финансовия продукт и се явява скрито условие. Проверяващите са констатирали, че чл. 29 от Общите условия към договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, предвижда задължения за потребителя да заплаща такса за продължаване срока на договора в размер на 30% от непогасената главница по кредита; такса за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения в размер на 10 лв. без ДДС; такса за направените разходи за събиране на просрочените вземания - в размер на 10 лв. и други. След извършената проверка служителите на КЗП са изготвили констативни протоколи. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 230/02.03.2023 г. председателят на Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 , предл. първо ЗЗП, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите и решение на Комисията по т.4 съгласно Протокол 6/09.02.2023 г. е приел, че дружеството прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП - съобщението за липса на допълнителни такси и скрити условия е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и да го накара да вземе решение да сключи договор за потребителски кредит именно с това дружество, поради очакването за липса на скрити такси и оскъпяване на кредита, очаквайки да плати само главницата и лихвата или само първоначално посоченото по договора. Поради това е забранил на търговеца "Стик-кредит" АД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по отношение на твърденията за "липса на скрити условия, допълнителни такси или оскъпяване на финансовия продукт". При така установените безспорни факти и обстоятелства по делото първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Съответни на доказателствата и закона са изводите на първоинстанционния съд, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административния орган са неоснователни. Действително, разпоредбата на чл. 12 АПК въвежда принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Чл. 26 АПК задължава административния орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, а разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК изисква страните да имат възможност да изразят становище в хода на това производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел I "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел I не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по ЗЗП е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителната мярка по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като нейната основна цел е преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне целта на закона - да се защитят интересите на потребители. Разпоредбата на чл. 68л. ал. 2 ЗЗП предоставя на председателя на КЗП възможност да укаже на търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна, но не му вменява това като задължение. Целта на уведомяването по чл. 26 АПК е да се предостави възможност на заинтересованото лице за защити интересите си своевременно, като предостави информация за фактите и обстоятелствата от значение за спора. В случая невярната и подвеждаща информация е установена от отразената информация на интернет сайта на търговеца. Относимите факти са безспорно установени. При възможност за представяне на допълнителни доказателства от търговеца, такива не са представени от дружеството и пред съда, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е нарушено.Това води до извод, че оспореният административен акт е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. При проверка за съответствие на решението с материалния закон и обоснованост касационната инстанция установи следното: Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото няма спор, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел IV от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Нелоялна заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП има при наличие на предвидените кумулативни предпоставки: 1) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. В конкретния случай съдът е достигнал до правнообоснования извод, че търговецът е въвел заблуждаваща информация, която пряко влияе върху икономическото поведение на потребителите за вземането на решение, което те иначе не биха взели, поради което е заблуждаваща търговска практика. Правилно е приел, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителя. Търговецът предоставя потребителски кредити от разстояние на физически лица и чрез интернет страницата си https: //stikcredit.bg/ с търговско съдържание "липса на скрити условия, допълнителни такси или оскъпяване на финансовия продукт" насочва потребителите си да вземат решение при условия, противоречащи на общите му условия. Неоснователен е доводът на касатора, че преди подписване на договор за кредит средният потребител би предположил, че ако не изпълни точно и в срок поетите от него задължения, то същият би дължал на кредитодателя обезщетение. Търговецът е задължен да предостави на потребителя пълна, вярна и точна информация по основните елементи от договора, за да може потребителят да вземе своето информирано търговско решение. Обявената информация за "липса на скрити условия, допълнителни такси или оскъпяване на финансовия продукт" е насочена към основен елемент, мотивиращ потребителя, а именно какъв би бил размерът на сумата по кредита, която следва да върне. С така формулираното търговско послание потребителите се въвеждат в заблуждение при вземането на своето информирано решение. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.