Решение № 353 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2019 г.

Решение № 353 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Василев, чрез адв. Д. Димова срещу Решение № 675 от 03.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1737/2018 г. по описа на Административен съд – Б.. К. твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно съдът е кредитирал изготвеното в хода на съдебното производство заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, тъй като същата не е извършена на място в счетоводството на общината и не отразява постъпването на всяко едно плащане по дата, размер и основание. На следващо място излага възражения, че съдът не е обсъдил наведените доводи за нищожност на влезлите в сила актове за установяване на задължения и в нарушение на закона е постановил оспорения съдебен акт. В тази връзка прави искане за произнасяне по искането за прогласяване на нищожността на издадените АУЗД. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, както и в частта за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваният АПВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанция. Ответната страна – кметът на О. Б., чрез юрк. Марев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Б. е образувано по жалба на Х. Василев срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/№ 3130/05.04.2018 г., потвърден с Решение № 1472 от 04.06.2018 г. на кмета на О. Б., относно отказано възстановяване на суми, представляващи данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБ0 за имоти с партидни номера 8702030494007 и 8702030494008. Процесният АПВ е издаден след извършена проверка по прихващане и възстановяване във връзка с постъпило искане вх. № 3130/07.03.2018 г. от Х. Василев да бъдат отписани всички негови задължения за ДНИ и ТБО по партида 8702030494008 за периода от 2013 г. до 2017 г. включително и по партида 8702030494007 за периода 2009 г. за имот, находящ се в [населено място], [улица], тъй като погрешно е посочен като ползвател на този имот в подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ на 25.01.2008 г. и на 29.12.2010 г. След извършена проверка по повод подаденото искане с издадения АПВ на касатора е отказано възстановяване на суми, представляващи ДНИ и ТБО за посочените имоти. В акта се излагат мотиви, че през периодите, за които се иска възстановяване облагането е определено на база декларираното, че подадената декларация от един съсобственик ползва останалите съсобственици или ползватели и че задълженията на лицето до 2014 г. са установени с актове по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, които не са оспорени и по тях са извършени плащания. С решение № 1472/04.06.2018 г., постановено от кмета на О. Б. АПВ № 3130/05.04.2018 г. е потвърден. Административен съд - Б. е развил съображения за материална законосъобразност на АПВ. Приел е, че фактическата обстановка не е спорна между страните, а същата така както е възприета в мотивите на АПВ се установява и от приложените доказателства с административната преписка. Изложил е, че е сезиран с правен спор относно отказано възстановяване на суми за ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 8702030494007 и 8702030494008. Партидите за този имот са открити въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 25.01.2008 г. и коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 29.12.2010 г. В хода на съдебното производство са допуснати и приети без възражения съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно – техническа експертиза /СТЕ/. Според заключението на вещото лице по ССчЕ, базирано на анализ на доказателствата по делото и документите, представени от Х. Василев и счетоводството на МДТ към О. Б., за погасяване на задължения по открита партида № 8702030494007 и № 8702030494008 са постъпили плащания общо в размер на 2 332, 67 лева, главници – 1729, 96 лева и лихви 602, 71 лева. По партида 8702030494007 за 2010 г. са начислени ТБО в размер на 874, 45 лв. главница и лихва 198 лв. – общо 1072, 45 лв., и ДНИ в размер на 151. 27 лева главница и лихва 21, 39 лв., като тези задължения са установени с АУЗД № 4182/05.06.2008 г. и са платени. По партида 8702030494008 с АУЗД № 4183/05.06.2012 г. и АУЗД № 1531/05.03.2015 г. за периода 2011 г. - 2014 г. са определени задълженията за ТБО и ДНИ, които са платени и погасени. По партида 8702030494008 за периодите 2012 г. – 2018 г. са начислени задължения за ТБО и ДНИ, като същите са в размер на 1130, 70 лв., в това число ДНИ – 493, 50 лв. и ТБО – 637, 20 лв. Погасени са задължения в размер на 771, 12 лв., както следва: ДНИ в размер на 322, 53 лв., от тях 232, 75 лв. дължима главница и 89, 78 лв. дължима лихва; ТБО в размер 448, 59 лв. от тях 321, 03 лв. дължима главница и 127, 56 лв. дължима лихва. Съдът приема така представеното заключение като компетентно и обективно изготвено. Първоинстанционният съд е приел, че видно от приложена справка за неплатени задължения към АПВ, по откритата за имота партида № 8702030494007 лицето има задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г., а по партида № 8702030494008 - задължения за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. От събраните по делото доказателства, в това число и заключението по ССчЕ, установява, че за периода от 2010 г. до 2014 г. задълженията на Х. Василев за ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 8702030494007 и номер 8702030494008 са определени с влезли в сила АУЗД № АУ 004182/05.06.2012 г. АУЗД № АУ 004183/05.06.2012 г. и АУЗД № АУ 001531/05.03.2015 г. След образуване на изпълнителни дела за събиране на определените с АУЗД вземания за ТБО и ДНИ, същите са платени. Лицето не е обжалвало по надлежния ред и в законоустановения срок така издадените актове. В тази връзка съдът излага мотиви, че същите са проявили последиците си на стабилен административен акт, засягащ по негативен начин правната му сфера, като е недопустимо в производство по реда на чл. 129 от ДОПК, да се оспорват задължения, установени с влязъл в сила акт. С оглед изложеното съдът приема, че след като не е установил надвнесени суми по влезлите в сила АУЗД за периода 2010 г. – 2014 г., органът по приходите е отказал възстановяване в съответствие със закона. Относно задълженията на лицето, начислени му за имота за 2009 г. решаващият състав обоснова извод, че с оглед разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и изтичането на предвидения преклузивен срок задължението е вече стабилизирано и не е допустимо да се определя ново задължение, независимо дали в намаление или в увеличение. По делото не се твърди и не се представят доказателства за извършени от лицето плащания за погасяване на задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за имот с партиден номер 8702030494007 и номер 8702030494008, определени му въз основа на подадените декларации и дължими към 5.04.2018 г. В тази връзка правилно според първоинстанционния съд с обжалвания АПВ не са възстановени суми, които да представляват недължимо внесени от него задължения за ДНИ и ТБО за тези периоди и като такива да подлежат на възстановяван или прихващане по реда на чл. 129 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Чл. 129, ал. 1, изр. 1 от ДОПК сочи, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ /в относимата редакция/ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Ако след придобиването на имота или на правото, настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указяния срок - чл. 14, ал. 3 ЗМДТ. Следователно подаването на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ е едно процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва по отношение декларираните факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. В тази връзка с подадените от Е. Василева декларации по чл. 14 ЗМДТ на 25.01.2008 г. и на 29.12.2010 г. декларира Х. Василев като ползвател. Същият по силата на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ се явява данъчно задължено лице. Както правилно сочи и първоинстанционния съд относно обстоятелството, че касатора погрешно е посочен като ползвател, същият е имал възможност да оспори по надлежен ред издадените и влезли в сила актове за установяване на задължения. Касационната инстанция намира, че с оглед безспорната фактическа обстановка по делото правилно приходните органи и първоинстанционният съд са посочили, че при обжалване на акта за прихващане или възстановяване, с който е отказано възстановяване на данък, не следва да се извършва контрол върху други влезли в сила административни актове за установяване на задължения. В случая безспорно установено е, че има влезли в сила актове за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2014 г., определени на лицето като задължения въз основа на записаните данни в декларациите. Задълженията определени с АУЗД № АУ 004182/05.06.2012 г. АУЗД № АУ 004183/05.06.2012 г. и АУЗД № АУ 001531/05.03.2015 г. не са оспорени в законоустановения срок и същите са платени. Правилно е прието, че не може да се извърши връщане на данък чрез издаване на акт за прихващане или възстановяване. При издаване на акт за прихващане или възстановяване административният орган е длъжен да се съобрази с влезлите в сила административни и съдебни актове. Своите доводи и възражения касаторът е следвало да релевира при обжалване на издадените актове за установяване на задължения. С оглед изложеното, съдът правилно е приел, че актът за прихващане или възстановяване е мотивиран, мотивите са подробно изложени в акта, доколко те са основание да се постанови отказ за връщане на данък е въпрос на законосъобразност на акта. Относно задълженията за ДНИ и ТБО за 2009 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за имот с партиден номер 8702030494007 и номер 8702030494008, определени на Х. Василев въз основа на подадените декларации и дължими към 05.04.2018 г. не се представят доказателства за тяхното погасяване. На следващо място, както правилно сочи и съдът, тези задължения не са установени с влязъл в сила акт, поради което не могат да бъдат преценявани и в производството по издаване на АПВ. В конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 ДОПК, за да се извърши възстановяване на поисканите суми, поради което постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу него правилно е преценена от първоинстанционния съд като неоснователна. Неоснователни са и възраженията на касатора за допуснато от страна на решаващия състав нарушение на чл. 168, ал. 3 АПК. В първоинстанционната жалба липсва изричен петитум за прогласяване нищожността на издадените АУЗД. На следващо място видно от обстоятелствената част на жалбата не може да се направи и извод в твърдяната насока. При тези данни несъстоятелно е твърдението, че съдът не се е произнесъл по искане, с каквото е бил сезиран. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на АПВ, Административен съд - Б. е постановил правилно решение. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора касаторът ще следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв.