Решение № 1773 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Военновъздушните сили (ВВС) на Република България със седалище и адрес на управление в София, бул. Ген.Тотлебен 34, подадена срещу Решение 173/20.02.2023 г., постановено по адм. дело 2023/2022 г. по описа на Административния съд Бургас. С обжалваното решение ВВС на Република България са осъдени да заплатят на К. Кутов обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на преустановяване на действията 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, причинени му от незаконосъобразни действия на командира на военно формирование [номер] [населено място], изразяващи се в изготвяне съдържанието на обстоятелствените части на два броя заповеди РД-01-372/08.09.2022 г. и РД-01-373/08.09.2022 г. и изчитането им от същия дисциплинарнонаказващ орган на 09.09.2022 г. пред целия личен състав на това военно формирование, към което се числи ищецът. Със същото решение исковата претенция на Кутов е отхвърлена за сумата над 1000, 00 лв. до пълния предявен размер от 1500, 00 лв., като неоснователна и недоказана. Ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца и 310, 00 лв. съдебни разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение като навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че по делото е останало недоказано кумулативното наличие на изискуемите се предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Оспорва и размера на присъденото обезщетение за неимуществена обезвреда. Конкретно се сочи, че съдът не е следвало да кредитира свидетелските показания на М. Минев, тъй като същият е кум на семейството на ищеца и кръстник на децата му. Посочва, че решаващият състав на Административния съд Бургас не е отчел, че в претендирания исков период срещу ищеца се води и досъдебно производство, като на същия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и е налице произнасяне на Военен съд Сливен от февруари 2023 г. От съдебния състав не е съобразено и, че на ищеца във връзка с конкретните обстоятелства, станали фактически основания за издаване на Заповед РД-01-372/08.09.2022 г. и Заповед РД-01-373/08.09.2022 г. на командира на военно формирование [номер] [населено място], е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от една година . С тези доводи иска отмяната на обжалваното решение. Ответникът К. Кутов, чрез упълномощен процесуален представител адв. М. Димитрова, в писмен отговор от 12.05.2023 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. В частта, в която искът е отхвърлен в една част , касационната жалба е недопустима. Касаторът няма интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд в тази част, тъй като то е благоприятно за него. По тези съображения на осн. чл. 228 вр. с чл.159, т.4 АПК касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане и се прекрати касационното производство в същата част . В останалата й част касационната жалба е допустима, тъй като решението, в частта, в която ВВС е осъдена за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за разноски е неблагоприятно за касатора и подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд Бургас е приел, че е сезиран от К. Кутов с искова молба за осъждането на ВВС на Република България да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500, 00 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на извършване на деликта 09.09.2022 г., изразяващи се в здравословни проблеми, чувство на обида и унижение, накърняване на личното достойнство, професионалната и военната чест, и причиняване на семейни проблеми, претърпени в резултат на противоправни действия на длъжностно лице командира на военно формирование [номер] [населено място], състоящи се в публично прочитане, без правно основание, на два броя заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на различно от ищеца лице Заповед РД-01-372/08.09.2022 г. и Заповед РД-01-373/08.09.2022 г. (отменени, като незаконосъобразни, по административен ред), в обстоятелствените части на които, част от съдържанието, претендирано като невярно, касае факти, попадащи извън конкретиката на допуснатите административни нарушение и внушава съществуването на [заличен текст] между ищеца и колегата му редник М. Кирилова, каквато ищецът твърди, че не съществува. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че капитан К. Кутов е военнослужещ във военно формирование [номер] [населено място]. На 09.09.2022 г. сутринта, пред целия личен състав на военното формирование командирът на същото изчел съдържанието на три броя заповеди Заповед РД-01-371, Заповед РД-01-372 и Заповед РД-01-373, и трите от дата 08.09.2022 г., издадени от командира на военно формирование [номер] [населено място] (отменени, като незаконосъобразни, по административен ред със Заповед РД-510 от 26.09.2022 г. на командира на Военно формирование [номер] [населено място]), с които, в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган, е наложил на редник М. Кирилова, военнослужещ във военно формирование [номер] [населено място], три дисциплинарни наказания. В обстоятелствените части на две от заповедите Заповед РД-01-372 и Заповед РД-01-373 личността на ищеца е спомената, посочена с имена и звание, в негативна светлина. Съдът установил, че Кутов не е бил в строя при изчитането на заповедите, за отразените констатации, за което бил уведомен от неустановено лице. На следващия ден провел телефонен разговор с колегите си М. Минев и Ж. Добрев, като споделил възмущението и обидата си от невярното внушение, съдържащо се в Заповед РД-01-372 и Заповед РД-01-373, и двете от дата 08.09.2022 г., издадени от командира на военно формирование [номер] [населено място], за съществуване на [заличен текст] между него и колегата му М. Кирилова. Двамата колеги станали свидетели и на промяна в психическото състояние на ищеца и по-конкретно на влошаването му във времето, както и на споделяне от страна на жалбоподателя за възникнали семейни проблеми влошаване на семейния климат и спокойствие, вследствие узнаване от съпругата му за изнесените в посочените по-горе заповеди обстоятелства. По делото пред първата инстанция са допуснати гласни доказателствени средства за твърдените неимуществени вреди разпит на свидетелите М. Минев и Ж. Добрев, водени от ищеца, както и на В. Желязкова и Г. Бозов, водени от ответника, но всички колеги на Кутов. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявеният иск е процесуално допустим, а по същество е частично основателен до присъдената сума на обезщетението от 1000, 00 лв. Преценил, че по делото се доказва кумулативното наличие на всички изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Посочил, че в диспозитива на процесните заповеди изрично присъства императивно разпореждане за прочитането им пред целия личен състав на военно формирование [номер] [населено място] и липсва разпореждане за предварителното им изпълнение. Счел, че публичното оповестяване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание не представлява форма на изпълнението й, доколкото липсва нормативен акт, в който това да е изрично предвидено като вид или част от дисциплинарно наказание. Съобразил, че налагането на дисциплинарни наказания цели постигане на въздействие в три направления превъзпитателно-коригиращо, предупредително-възпиращо и превантивно, като смисълът на предвиждането им по вид и по интензитет изисква съобразяване на установения в чл. 6 АПК принцип на съразмерността. Мотивирал се, че в конкретния случай, за постигане целите на дисциплинарното производство, е ирелевантна верността на намерилите в заповедите хигиенно-битови подробности от личен характер, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Формирал извод, че ефектът и целите на самото дисциплинарно производство незаконосъобразно е бил надхвърлен, като резултатите по ангажиране на дисциплинарната отговорност на редник М. Кирилова са могли да бъдат постигнати без включването на тези подробности в заповедите, както и без публичното им оповестяване, а единствено с излагане на фактите и обстоятелствата, представляващи елементи от констатираното нарушение на военната дисциплина, налагането и съответно изтърпяването на определеното дисциплинарно наказание. На следващо място административният съд обсъдил разпоредбата на чл. 268, т. 1 АПК. Приел, че прочитането на заповедите представлява форма на изпълнение на постановеното в техния диспозитив. Съобразил данните по делото, че същите са отменени от горестоящия административен орган, като към момента на публичното огласяване на тяхното съдържание, те не са представлявали влезли в сила индивидуални административни актове, респ. не е било налице годно изпълнително основание. Подчертал, че доколкото заповедите не са част от самото дисциплинарно наказание, те не се ползват и с правото на предварително изпълнение по силата на чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС). Допълнил, че, както в ЗОВС, така и в правилника за неговото прилагане липсва уредено правомощие или задължение за запознаване на трети лица с индивидуални административни актове с превантивна, назидателна или друга цел. Аргументирал се, че публичното изчитане на обстоятелствените части на Заповед РД-01-372/08.09.2022 г. и Заповед РД-01-373/08.09.2022 г. на командира на военно формирование [номер] [населено място] се явява противоправно действие на административен орган, влизащо в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 5 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Преценил, че ответният административен орган е бил задължен да заличи самоличността на ищеца при публичното оповестяване на заповедите. Съдът е установил и следващите две предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претърпени за период от пет месеца, считано от 09.09.2022 г. неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания и притеснения (със среден по степен интензитет, най-силен в първия месец и половина), в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на административния орган, от които се претендира обезвредата. Кредитирал свидетелските показания на Минев и Добрев, че ищецът първоначално е бил притеснен и ядосан, а впоследствие, с течение на времето, станал притеснен, объркан и мълчалив, затворил се в себе си и започнал да страни от своите колеги. Бил обект на подигравки, коментари и подмятания от своите колеги във военното формирование, което потвърдила и свидетелката Желязкова. След узнаване от съпругата му около Нова година за случилото се (чрез нейна клиентка във фризьорския салон), се появило напрежение в семейството на ищеца, което обстоятелство съдът преценил като разпространение на изнесените от заповедите данни извън военната база и разпространяването им сред обществото в [населено място]. Приел, че през исковия период, на работното място или в живота на Кутов липсва друга причина, която да е доказано, че е съществувала по същото време и е въздействала паралелно върху емоциите му. Счел, че по делото е останало недоказано твърдяното от Кутов влошаване на здравословното му състояние повишаване на кръвното налягане и загуба на тегло. Обосновал се, че Кутов не представя медицински документи, нито доказа твърдението си, че е посещавал лекар. Взел предвид протокола за извършен в края на 2022 г. на ищеца годишен профилактичен медицински преглед (л. 59 от първоинстанционното дело), при който Кутов не съобщил за проблеми в здравословното си състояние. Приел, че с действията си, Кутов сам е допуснал да му бъде наложено дисциплинарно нарушение, имайки принос за самата ситуация, заради което бил наказан дисциплинарно със Заповед РД-473/12.09.2022 г. Определил размера на претърпените негативни изживявания при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и при отчитане на характера, интензитета и времетраенето на вредните последици, ценността на засегнатите нематериални блага и икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Уважил исковата претенция за сумата от 1000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на преустановяване на увреждащите действия, т.е. от прочитането на заповедите 09.09.2022 г. Относно дължимостта на законната лихва, се позовал на приетото в т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г. Присъдил разноски в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от иска. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба в допустимата й част като основателна. Административният съд не е определил характера и целта на разпореждането в двете въпросни заповеди за прочитането им пред целия личен състав на военно формирование [номер]-[населено място]. Съдът е приел, че то не е част от наказанието, не представлявало изпълнително основание и не е подлежало на предварително изпълнение. Също така, съдът е приел, че в ЗОВС и в правилника за прилагането му липсва уредено подобно правомощие за уведомяване на трети лица с индивидуални административни актове, с превантивна, назидателна или друга цел. По този въпрос, касационната инстанция преценява изводите на административния съд като необосновани и погрешни. Съображенията за тази преценка са следните: Заповед РД-01-372/08.09.22г. издадена от Командир на военно формирование [номер] съдържа две точки. В т.1 се налага дисциплинарно наказание на редник 3-ти клас М. Кирилова, а в т.2 се възлага задача на главния сержант на военно формирование [номер] да проведе занятие познаване на глава II от УВСВСРБ и Етичен кодекс за поведение на военнослужещите, прието със заповед на министъра на отбраната ОХ-858/27.09.21г. и е наредено заповедта да се прочете пред целия личен състав на военно формирование [номер]-[населено място]. Тоест, заповедта не касае и няма за цел единствено налагане на дисциплинарно наказание на редник Иванова. Точка втора от заповедта има друго съдържание, респективно цел. Със Заповед РД-01-373 от 08.09.22г., издадени от Командир на военно формирование [номер] е наложено дисциплинарно наказание на същото лице и заповядано заповедта да се прочете пред целия личен състав на военно формирование [номер]-[населено място]. Тоест и тази заповед има смесен характер, а не само заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от съдържанието на двете заповеди е, че установеното в тях, е в резултат на извършена на 23.07.22г. от командира на военното формирование [номер] внезапна проверка на носенето на службата от денонощния наряд във военното формирование [номер] за времето от 00:20 до 00:50ч. Правомощие за извършването на такава проверка от командира на военното формирование е предвидено в чл.154, ал.1 т.22 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСДВСРБ или Устава). Същата разпоредба от Устава предвижда обявяване на резултатите от проверката в заповед.