Определение № 718 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 693/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. О. срещу определение № 308А/25.09.2009 г. ч.гр.д. № 716/2009 г. на Русенския окръжен съд. Поддържа се, че определението е неправилно. Ответната страна по жалбата Е. “П” гр. Р. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следното: С решение № 69/4.06.2009 г. по гр.д. № 3/2009 г. Русенският районен съд е осъдил Е. “П” гр. Р., да заплати на Д. М. О. сумата 734.44 лв., обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва, мораторна лихва в размер на сумата 189.77 лева и разноски в размер на 94.33 лева. С определение № 308А/25.09.2009 г. по ч.гр.д. № 716/2009 г., по частна въззивна жалба от ответника по исковата молба – Е. “П. Г. С. – П. П. П., гр. Р. в частта за разноските Русенския окръжен съд е отменил решението на районния съд в обжалваната част и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника сумата 86.30 лева. Срещу определението на въззивия съд е подадена частна касационна жалба от Д. М. О. с оплаквания за незаконосъобразност. Върховният касационен съд, ІІІ г.о., намира, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като не отговаря на изискването на чл. 274, ал. 4 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В случая обжалваемият интерес е за разноски по делото в размер на сумата 94.33 лева. Предвид това частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане в касационното производство само на това основание. Водим от изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.,