Определение № 503 от 30.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1065/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 20 от 28.06.2010 год. по т.д.№ 2113/2009 год. на Софийски апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 20 от 23.06.2009 год. по т.д.№ 9/2009 год. на Кюстендилски окръжен съд. С него е била отхвърлена молбата му по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. За да отхвърлят искането на [фирма], съдилищата са приели, че ответникът е платежоспособен – затрудненията му са временни, обслужва задълженията си, привлечените средства са с инвестиционен характер – закупуване на машини и съоръжения за развиване на дейността му, както и че разполага с достатъчно бързоликвидни активи за покриване на краткосрочните си задължения без да бъдат увредени интересите на кредиторите му. Вземането на [фирма] към [фирма] е формирано от главница и обезщетение за забава в общ размер 15438.11 лв. Последователно подържаната теза на ответника по молбата е, че забавеното плащане на задължението му към молителя съставлява затруднение от временен характер и се дължи на неизпълнение на верижно свързани договори, страна по които е [фирма] или негови контрагенти, свързани с дейността на дружеството. Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на касационен контрол, произтича от следното: Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с: 1./ „противоречие с константната практика на ВКС за предмета и доказването и доказателствената тежест при определяне на неплатежоспособността”, както и 2./ „освен, че противоречи само на себе си, противоречи и на практиката на ВКС досежно отчитане интересите на всички кредитори”. Позоваването е четири решения на 3-членни състави на ВКС - от 1996 год.; от 2002 год.; от 2003 год. и от 2008 год., постановени при действието на ГПК-1952 год. Това основание не е налице. Преди всичко – въпросите са формулирани общо и по-скоро са свързани с тезата за неправилна преценка на доказателствата. Критериите относно правните въпроси, обуславящи допускането на касационен контрол са разяснени с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. На второ място – цитираните решения не съставляват задължителна съдебна практика, съобразно приетото с т.2 на същото Тълкувателно решение, което е предпоставка за основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва с произнасянето по въпроса „дали при преценка на финансовото състояние на длъжника, следва да се отчитат интересите на всички негови кредитори”. Преценката за финансовото състояние е обективна т.е. основава се на конкретни факти и не би могло по тълкувателен път като един от критериите да бъде въведен интересът на трети лица. Ще следва да се отбележи, че същото е валидно и за състоянието на неплатежоспособност, като интересите на кредитори са от значение само при съпоставката на краткотрайните активи и краткосрочните си задължения – покриването на вторите без увреждане на интереса им. А и въпросът е поставен общо – дали интересите на кредиторите биха били защитени по-добре чрез оздравяване на предприятието или чрез осребряване на имуществото му е въпрос на по-късна фаза на производството, основаващ се на конкретни факти и обстоятелства по всяко дело. Т.е. той не може да бъде унифициран. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.