Определение № 9135 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9009/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. срещу определение № 1544 от 04.12.2025 г. по адм. дело № 442/2025 г. на Административен съд – София област, с което на основание чл. 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК, е върната подадената от него искова молба с вх. № 5086/31.03.2025 г. по описа на Върховния административен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Административен съд – София град не изразява становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по искова молба на Г. В. К. с вх. № 5086/31.03.2025 г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 969/20.05.2025 г. по адм. дело № 442/2025 г. Административен съд – София област е отхвърлил молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Това определение е оставено в сила с определение № 8953/29.09.2025 г. по адм. дело № 8844/2025 г. на Върховния административен съд. Следователно въпросът относно освобождаването на ищеца от дължимата държавна такса е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и не подлежи на повторно пререшаване в настоящото производство. С разпореждане № 1766/10.10.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в седемдневен срок от получаване на съобщението да внесе дължимата държавна такса. В разпореждането са посочени последиците от неизпълнение на даденото указание. Съобщението е редовно връчено на Г. В. К. на 13.10.2025 г. Срокът за изпълнение на указанието е започнал да тече на 14.10.2025 г. и е изтекъл на 20.10.2025 г. – присъствен ден. В рамките на този срок, както и до постановяване на обжалваното определение, дължимата държавна такса не е внесена и констатираната нередовност на исковата молба не е отстранена. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените в дял трети от кодекса въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК задължава съда, когато установи нередовност на исковата молба, да укаже на ищеца в какво се състои тя, по какъв начин следва да бъде отстранена и в какъв срок. При неизпълнение на редовно дадените указания исковата молба се връща на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да даде на ищеца ясни и конкретни указания за отстраняване на нередовността. Разпореждането е надлежно съобщено, предоставеният срок е изтекъл и указанието не е изпълнено. Невнасянето на държавната такса след окончателното отхвърляне на молбата за освобождаване от нейното заплащане представлява неотстранена нередовност на исковата молба, която обуславя връщането и прекратяването на образуваното съдебно производство. Доводите в частната жалба не опровергават този извод. Като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, Административен съд – София област е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,