Определение № 115 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 513/2009 г.

Производството е по чл.274 ал. 2 ГПК. В. Г. Д. от гр. С. чрез адв. В. М. – САК обжалва и иска да се отмени Разпореждане от 14. 10. 2009 година, постановено по възз.ч. гр. д. Nо 549/2008 год. на Софийския градски съд- IV а отд., в частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист. С посоченото определение, след връщане на делото от ВКС и в изпълнение на указания дадени с Определение Nо 408 от 1.10.2009 година по ч. гр.д. Nо 304/2009 година на ВКС- II отд. на ГК, на основание чл. 406 ал.1 ГПК във вр. с 404 т.1 ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен лист в осъдителната част на Решение от 28.12.2007 година, постановено по гр.д. Nо 22616/2006 година на Софийския районен съд- 28 състав по уважения иск по чл. 38а ЗЖСК, оставено в сила с Решение Nо 346 от 29.01.2009 година на СГС-IV а отд., постановено по гр.възз. дело Nо 549/2008 година. Жалбоподателят В. Д. обосновава интереса си от обжалване на разпореждането за издаването на изпълнителен лист с довода, че спазването указанията за издаване на изпълнителен лист, дадени с посоченото Определение 408/2009 година на ВКС е неправилно, след като съдилищата не дават ясен отговор на въпроса за значението на постановеното „спиране изпълнението на въззивното решение, / по която е издаден изпълнителния лист/, постановено в производство по чл. 282 ГПК с Определение Nо 204/2009 година по ч. гр.д. Nо 86/2009 година на ВКС-I отд. В срока по чл. 275 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна- Р. Д., чрез адв. С, с който отговор се поддържа, че разпореждането е правилно и законосъобразно и е издадено в изпълнение на императивните норми на ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, и като взе предвид, че се касае до обжалване на определението на въззивния съд е постановено в производство по чл. 406 ал.1 във вр. с чл. 404 ал.1 ГПК, което съгласно закона изрично подлежи на обжалване, настоящият състав намира, че същата е процесуално допустима. Разпореждането на въззивния съд, постановено на основание чл. 406 ал.1 ГПК за издаване в полза на молителя Р. Д. на изпълнителен лист срещу посочения жалбоподателяката В. Д., на основание осъдително решение на въззивния съд, е правилно и законосъобразно. Обжалваното разпореждане е издадено по повод на изпъл;нително основание, изрично предвидено в закона като изпълнително основание. За издаването на изпълнителен лист в хипотезите на чл. 406 ал.1 ГПК е необходимо съдът да установи наличието на валиден изпълнителен титул от тези посочени в закона, а осъдителното решение, потвърдено от въззивния съд, е именно изпълнително основание от посочената категория основания. При издаването на обжалваното разпореждане, въззивният съд е съобразил изричните указания, дадени с Определение Nо 408 от 1.10.2009 година по ч. гр.д. Nо 304/2009 година на ВКС- II отд. на ГК. Извършените от съда процесуални действия са правилни, тъй като извършени при спазване разпоредбата на чл. 294 ал.1 ГПК ,която макар и визираща задължителността на указанията по приложение на закона, при повторно разглеждане на делото след отмяна на решението, дадени от по-горната инстанция, намира приложение според принципа на по - силното основание и чл.278 ал.4 ГПК. С отменителното Определение Nо 408 от 1.10.2009 година по ч. гр.д. Nо 304/ 2009 година на ВКС- II отд. на ГК., касационният съд е посочил, че спиране изпълнението на въззивното решение не е във функционална зависимост с издаването на изпълнителен лист. Производството по чл. 282 ал.1 и ал. 2 ГПК, приключило с определение на касационния съд за „спиране изпълнението”, може да означава само ограничаване възможността за извършване на действия по изпълнението на присъденото „вземането” по осъдителното решение на въззивния съд, но не означава, че не може да бъде разпоредено издаване на изпълнителното основание – изпълнителен лист. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия