Решение № 2186 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2017 г.

Решение № 2186 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. срещу решение № 1091/16.06.2017 г., постановено по адм. д. 2439/2016 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Ж. Д., КО при СПС на ОДМВР-Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1091/16.06.2017 г., постановено по адм. д. 2439/2016 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Д. С. против Заповед рег. № 431 зз-522/03.12.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган - КО при СПС на ОДМВР-Бургас. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-Бургас е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 343в от НК като е дадено и подробно описание на фактите, приети като съответстващи на хипотезата на престъпния състав, а именно управление на МПС след като е неправоспособен и има наказателно постановление № 16-0346-000054, връчено на 09.06.2016 г. и влязло в сила на 19.06.2016 г. за същото нарушение и се намира в едногодишния срок. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно, че на 03.12.2016 г. Д. С. е управлявал МПС и при проверка е установено, че не притежава валидно свидетелство за правоуправление и е в едногодишния срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което му е наложено наказание за такова деяние. Това поведение е възприето като престъпление и даващо основание за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В конкретния случая налагането на оспорената пред АС-Бургас ПАМ постига законна цел - предотвратяване настъпването на вреди за живота и здравето на участници в пътното движение. Неоснователно оплакването в касационната жалба, че от материалите по делото не се установява, че към момента на задържането е имало данни за извършено престъпление. Липсата на свидетелство за управление на МПС се установява при служебна справка, която е част от рутинната дейност по контрол на движението по пътя. В случая административният съд правилно е преценил, че заповедта за задържане е подробно мотивирана. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за извършването на престъпление. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението и предотвратяване на извършването на други нарушения на правилата за движение по пътищата от неправоспособния водач. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. Оспорването на връчването на наказателното постановление, респективно започване на едногодишния срок от налагане на административното наказание, има значение при ангажиране на наказателната отговорност по чл. 343в от НК, но при издаване на заповедта за налагане на ПАМ са достатъчни възприетите от полицейския орган служебни данни, които при наказателното разследване подлежат на пълно доказване. Производството по НПК е с различен предмет, а настоящият казус е по повод наложена принудителна административна мярка и при нейното издаване са спазени изискванията на ЗМВР. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От данните по делото е видно, че касаторът е съпричастен към извършване на конкретно престъпление – управление на МПС без свидетелство за управление в едногодишен срок след като му е наложено наказание за такова дейния. Полицейските служители са разполагали с информацията от регистрите за СУМПС, от които се установяват тези факти, покриващи хипотезата на престъпление. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице данни за извършено престъпление от страна на Д. С., което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. Точната квалификация е предмет на цялостен анализ на всички обстоятелства, включително и предходни осъждания на лицето, респективно погасяване на последиците от тях поради реабилитация или други причини като нередовно връчване на наказателно постановление. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по каква причина е ограничена свободата му. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на Д. С. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-Бургас е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон и не е налице незаконно ограничаване на свободата на Д. С. по смисъла на ЕКПЧ. В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления и предотвратяване извършването на други престъпления (застрашаване на живота и здравето на други участници в пътното движение), който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на надлежно представителство на ответната страна в настоящото производство и липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни при този изход на спора.