Определение № 363 от 02.05.2017 г. на ВКС по д. № 60409/2016 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на [фирма], [населено място] и на Ф. К. – малолетна, действаща чрез нейния баща и законен представител А. К., срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №460/16 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени до размер от 150 000 лв. и 84 765 лв. предявените от Ф. К. срещу [фирма] искове с пр. осн. чл.226 КЗ, отм., за обезщетяване на неимуществени и на имуществени вреди от смъртта на майката на ищцата А. Б. – К., настъпила на 15.07.11 г. при ПТП, причинено от застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност” водач на лек автомобил. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. І. Касаторката – ищца Ф. К. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Първата група материалноправни и процесуални въпроси, които поставя, са свързани с изводите на въззивния съд за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, поради непоставен предпазен колан и намаляване на обезщетението с 1/6, съответно на установената степен на съпричиняване. Намира, че тези въпроси са решени в противоречие с цитираната задължителна и трайна практика на ВКС, постановена за сходни случаи. ВКС намира, че соченото от касатора противоречие по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК не се установява във връзка с тази група въпроси. Въззивният съд е приел, че възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД, за съпричиняване на вредите от пострадалата поради непоставен предпазен колан при пътуване в л.а., в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП е основателно. Установено е от заключението на комплексната съдебно - медицинска и автотехническа експертиза, че пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан, както и че при правилно поставен такъв тя пак би получила увреждания, но по - леки по вид, с възможност за запазване на живота й. При тези данни е определил съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата в размер на 1/6. Въпросът за доказателствената тежест при възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради непоставен предпазен колан, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните от касатора решение на ВКС по т.д. №457/14 г. и решения по т.д. №977/10 г. и по т.д. №525/08 г., всички на второ т.о. Там е прието за недопустимо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняването на вредоносния резултат. По настоящото дело, за разлика от цитираните по-горе първо и трето дело на второ т.о. на ВКС, е установено, че автомобилът, в който е пътувала пострадалата, е оборудван с предпазни колани за всички места, включително за задната лява седалка, на която е пътувала пострадалата. Не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС и въпросът за причинната връзка между нарушението на правилата на ЗДвП от пострадалата в случая и вредоносния резултат – въз основа на установеното от вещите лица от комплексната автотехническа и медицинска експертиза, въззивният съд е приел, че при поставен предпазен колан пострадалата пак би получила увреждания, но определено по-леки по вид с възможност за запазване на живота й, защото коланът би предотвратил падането й от автомобила при няколкократното му преобръщане. Цитираните решения по конкретни наказателни дела не могат да обосноват противоречие по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, защото не са постановени по реда на ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Многобройната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ГПК, създадена по сходни с настоящото граждански и търговски дела, част от която е цитирана в изложението на касатора, пък изключва наличие на допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Втората група правни въпроси, поставени от този касатор, като общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, са свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди: Как следва да се прилага този принцип, кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на обезщетението при пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да ги посочи / напр. възраст на пострадалата, данни за обществено положение и реализация, степен на родство и близост, съдържание на връзката между майката и детето/ и да ги съпостави с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискваниятта на ППВС №4/68 г.; длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на претърпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите; при присъждане на обезщетение на малолетно дете, което търпи вредите в много крехка възраст, следва ли да се отчете, че то търпи вреди в по-висока степен, поради лишаване завинаги от вниманието, грижите и радостта, които му дава родителят и от моралната подкрепа в живота; релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобр. пар.27 ПЗР КЗ, които отразяват промените в икономическите условия при прекия иск срещу застрахователя? ВКС намира, че не се установяват допълнителните основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК и по тази група въпроси. АС е определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 ЗЗД, съобразявайки следното: съществуващите между майката и детето, сега касатор, отношения на силна привързаност и обич; загиналата е била изключително грижовна, внимателна, отговорна и добра майка, отглеждаща детето си с много обич и желание; контактът между майката и детето е бил ежедневен, непрекъснат и е създал силна привързаност на детето към майката; смъртта на майката била внезапна и неочаквана, детето усетило липсата й, плакало за нея, търсило я, не можело да спи, разпознавало я на снимки; детето е в изключително незряла възраст и е завинаги лишено от възможността да общува с майка си, от емоционалната връзка с нея, от нейните грижа и внимание, от моралната й опора и подкрепа. Или при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са отчетени значимите за конкретния случай обстоятелства, определящи изражението и тежестта на вредата за детето – касатор, според указаното в ППВС №4/68 г. В практиката на ВКС – напр. р. по т.д. №916/11 г. на първо т.о., р. по т.д. №3343/13 на второ то. и др. - е прието, че при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по Наредба №18/04 г., издадена въз основа на отм. ЗЗ, респ. по пар.27 ПЗР КЗ, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. В случая въззивният съд не се е позовал изрично на сочения от касатора лимит, но имплицитно го е взел предвид, като е посочил, че съобразява и икономическите условия при определяне на размера на обезщетението – 180 000 лв., което е намалено с 1/6, съответно на установеното съпричиняване. В това производство ВКС не разглежда направените в изложението оплаквания за касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта, предпоставките и приложното поле на двете групи основания. Поради изложеното ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение в отхвърлителната за исковете част, по жалбата на касатора – ищец. ІІ. Касаторът – ответник по иска [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен искът за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от издръжката, която ищцата би получила до навършване на пълнолетието й от починалия родител А. Б.. За допускане на обжалването касаторът – ответник по иска се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по три правни въпроса от предмета на спора за обезщетяване на имуществените вреди: От какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне на размера на издръжката на ненавършили пълнолетие лица? При определяне възможностите на лицето, което дължи издръжка, да я дава, следва ли към личните му доходи да се прибавят семейните добавки за деца? Възможно ли е присъждане за бъдеще време, до навършване на пълнолетие, на обезщетение за пропуснати ползи от издръжка, като обща сума за целия период, а не като ежемесечна сума? Касаторът сочи, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с т.4,5 и 7 от ППВС№5/70 г., а последният е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като е възможно преди навършване на пълнолетие от ищцата да настъпят причини за прекратяване на издръжката, които могат да се отчетат само при ежемесечното й присъждане. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен искът за обезщетяване на имуществени вреди, по поставените от касатора - ответник по иска въпроси, които са от значение за спора. Обжалването следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК - поради противоречие на част от изводите на въззивния съд с цитираното ППВС №5/70 г., р.ІV-ти и със служебно известното на ВКС решение по чл.290 ГПК по гр.д. №3805/15 г. на четвърто г.о. на ВКС от 17.02.16 г. Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.