Определение № 362 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 360/2010 г.

Делото е образувано по частна жалба на А. А. А. чрез адв. Т против разпореждане от 18.11.2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 354/2007 г. в полза на К. Й. Е. Ендер – Д. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. К. Й. Е. Ендер – Д. е възразила, че частната жалба е недопустима, като подадена след срока по чл. 407, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира възражението за неоснователно. Димитрова не оспорва, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на А. на 22.03.2010 г. Частната жалба е депозирана на 29.03.2010 г. в деловодството на апелативния съд, когато делото е било във ВКС по подадена касационна жалба. Било е върнато за администриране на частната жалба от въззивната инстанция и е постъпило в деловодството на Върховен касационен съд на 10.06.2010 г., след което е образувано и настоящото частно гражданско дело. В заключение, частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно и в съответствие с изискванията на закона апелативният съд е приел, че осъдителното му решение /по чл. 108 ЗС/ може да бъде изпълнено предварително по силата на чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК. В тази връзка, доводите на жалбоподателя за обусловеността на иска по чл. 108 ЗС от изхода на спора по чл. 26 ЗЗД са ирелевантни. Подадената касационна жалба е пречка да влезе в сила въззивното решение, но въпреки това, щом е осъдително, то подлежи на изпълнение, според изричната законова разпоредба. Дали лицето, подало молба от името на ищеца Д. по чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК разполага с представителна власт или не е също без значение, защото в случая, само представляваната страна има правен интерес да прави подобно възражение. Нещо повече, тя безспорно е приела действието и дори е упражнила правото си на принудително изпълнение, с което приела действията на представителя. В заключение, частната жалба е неоснователна, като разпореждането следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение