Решение № 1059 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2019 г.

ВАСV отделение22.01.2020reporting judge Виолета Главинова

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 537 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8046/2018 г., по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА В. Алексиев от [населено място] да заплати на Агенция "Митници" разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Grounds

Решение № 1059 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Алексиев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Йорданов против решение № 537 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8046/2018 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 4298/09.07.2018 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на заповедта на директора на Агенция "Митници". Ответникът по касационната жалба – директорът на Агенция "Митници", чрез пълномощника му юрисконсулт Георгиев, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован, съобразен с доказателствения материал по делото и в съответствие със закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определения законов минимум. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е заповед № 4298/09.07.2018 г., с която директорът на Агенция "Митници", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) (неизпълнение на служебните задължения), т. 5 (неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация), във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от същия закон, налага дисциплинарно наказание "уволнение" на В. Алексиев, заемащ длъжността "старши митнически инспектор" в Митница Столична, МП Калотина, с ранг I младши и на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. За да отхвърли жалбата на В. Алексиев като неоснователна, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, произнесена е при спазени административно-производствени правила. Събраните по делото доказателства установяват извършването на описаните в заповедта деяния, представляващи неизпълнение на служебните задължения на митническия служител и неспазване на правилата на етичния кодекс, с оглед нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, като са отчетени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния служител, при спазване на разпоредбата на чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от ЗДСл, е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него акт е издаден при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с административнопроизводствените правила и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение поради приетата безспорност на извършеното дисциплинарно нарушение. В съответствие с доказателствения материал по делото, правилно инстанцията по същество прави изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган-директора на Агенция "Митници", в предписаната от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправни норми. Налице са категорични доказателства, които установяват нарушението, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения на 09.03.2018 г. на МП Калотина, а именно: не е поставено ново средство за идентификация (пломба) в съответствие с т. ІІІ. Б, /т. 2.2.4 от заповед № 3 АМ-407/30.04.2015 г. на директора на АМ, не е съставен протокол, утвърден със заповед № 140/19.02.2013 г. –съгласно т. ІІІ. Б /т. 2.2.5 след извършване на физически контрол на товарен автомобил, управляван от турски гражданин, не е регистрирана проверката в "СОРИ", съгласно т. ІІІ. Б /т. 2.2.6 от заповед № 3 АМ-407/30.04.2015 г., не са направени изискуемите вписвания съгласно т. ІІІ. Б /т. 2. 3 от същата заповед, не е положен подпис и отпечатък от ЛМП в т. 7 от Контролния лист съгласно т. ІІІ. Б /т. 2. 4 от заповед № 3 АМ-407/30.04.2015 г., не са попълнени т. т. 9 и 10 от Контролния лист от рентгенова проверка № 3339, като въпреки, че в полето на т. 5 "Резултат от проверката" и полето "Извършил" от Искането за извършване на съвместна проверка № 510/09.03.2018 г. е положен отпечатък от зачисления му ЛМП 6277/16001627723, в полето "Резултат от проверката" е отразено "Без резултат", в противоречие с установеното при проверката наличие на недекларирани стоки (мобилни телефони). На база на изложените фактически установявания обосновано и законосъобразно административният съд приема, че с така описаните действия и бездействия държавният служител виновно нарушава задълженията, произтичащи от: 1. чл. 15, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците като митнически орган да осъществява митнически надзор и извършва контрол върху стоките, превозните средства и лицата на територията на РБ; 2. Чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, -държавният служител да следва поведение, което да създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверят и да разчитат на него, държавният служител да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на горестоящите органи и служители от администрацията; 3. Чл. 11 и чл. 23 от Кодекса за поведение на митническия служител задължаващи митническия служител да се ръководи от единствено от действащото законодателство и обществения интерес като води борба срещу правонарушенията на митническото, валутното и акцизно законодателство, като спазва законосъобразните актове и заповеди на висшестоящите ръководители; 4. Чл. 35, т. т. 2, 3 и 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" и т. 5 от Правилника за вътрешния трудов ред в агенцията, въвеждащи задължения за митническия служител за изпълнение на работата по митническия надзор и контрол в изискуемия обем и качество; 5. Длъжностната характеристика, връчена на 27.07.2017 г. в частта й по т. т. V. 2, V. 3, V. 5, V. 7, V. 10, VІІ. 2, VІІ. 5, която установява основните цели и области на дейност на митническия служител, свързани с митническия надзор и контрол, както и удостоверяването на действията на служителя с личния митнически печат и придружаващите ги документи в изпълнение на митническото законодателство и съответните административни актове. При постановяване на решението първоинстанционният съд обсъжда всички допустими и относими към спора доказателства, които налагат еднозначният извод, че с поведението си касаторът от обективна и субективна страна допуска вмененото му нарушение на служебната дисциплина, поради което е ангажирана и неговата отговорност. Твърденията в тази насока, че изводите са основани на недопустими доказателства и доказателствени средства са неоснователни. По отношение на позоваването в дисциплинарното производство на видеозаписите от деня на проверката настоящата инстанция изцяло споделя подробните и правно обосновани съображения в обжалвания съдебен акт. На фазата на административния процес, с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от АПК, органът не е ограничен от доказателствените средства с единственото изключение-средството да не е забранено от закон. В разглеждания казус няма законова забрана за използване на видеонаблюдение на гранично-пропускателния пункт, а видеозаписите са описани в представените по административната преписка доказателства. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че вмененото на служителя дисциплинарно нарушение се установява изключително от писмените доказателства, събрани в административното производство и посочени по-горе, а не от обсъдените видеозаписи. Административният орган обосновано и въз основа на подробен анализ на приложените по делото доказателства установява, че оспорвания административен акт има изискуемото по закон съдържание – точно описание на нарушенията на служебните задължения на конкретния служител, както и нормите, които с действията си той е нарушил. Въз основа на анализа на релевантните факти и всички относими доказателства съдът прави обоснования извод, че преценката на административния орган за неизпълнение на задълженията, вменени на Алексиев от нормативните и вътрешноведомствените актове, в качеството му на митнически орган, че не организира работата си ефективно и не познава утвърдените със заповед на директор на Агенция "Митници" правила и етични норми на поведение свързани с длъжността, както и че не проявява необходимия професионализъм при изпълнение на служебните си задължения, са обосновани и законосъобразни. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 100 (сто) лева.

Cited provisions

1
  • чл. 107, ал. 1, т. 3