Определение № 463 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 394/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с ал.1, т.1 ГПК Т. Я. В. и П. Я. Л. са подали частна жалба срещу определение № 144 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 484 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 616 от 1994 г. на Районен съд, [населено място]. В жалбата се подържа неправилност на съдебният акт, поради противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна. Ответниците Д. Х. П., И. Х. П., Б. Н. Д., С. Н. Б., М. П. М. и Н. М. Ц. не са ангажирали становище по жалбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като прецени събраният доказателствен материал, доводите и възраженията на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна. Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, понеже прегражда развитието на делото и в едноседмичният срок, предвиден в чл.275, ал.1 ГПК. Жалбата е неоснователна. Правилно Върховния касационен съд е намерил, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като са изтекли сроковете по чл.232 ГПК /отм./. Този процесуален закон е действал при влизане в сила на атакуваното решение и правото за отмяна на съдебният акт е преклудирано поради изтичането на сроковете за отмяна. Новия процесуален кодекс касае постановените решения при неговото действие и тези, за които макар и да са били постановени при действието на отменения процесуален ред, сроковете за отмяна не са изтекли. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,