Определение № 7200 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4990/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Т. Грозданов против определение № 2676 от 27.03.2023г., постановено по адм.д № 751 по описа за 2023г. по описа на Административен съд - София град, с което на осн. чл. 184, вр. чл. 159, т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против Заповед № РД9Д-4/09.12.16г на Министъра на културата, с искане да се прогласи нищожността й, а в условията на евентуалност да се отмени като незаконосъобразна- в частта на посочените улици, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. твърди, че определението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 вр. чл. 236 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по частната жалба - министър на културата не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалбата на Т. Грозданов от гр. София против заповед Заповед № РД9Д-4/09.12.16г на Министъра на културата, с която на осн. чл. 58, ал.1 и ал. 2 от Закона за културното наследство се извършва деклариране на единична недвижима културна ценност от "местно значение" - "Керамични гранитни паважи, положени преди 1944г. на територията нна гр. София. Определен е временен режим за опазване на НКЦ и е посочен териториалния й обхват. За да приеме, че жалбата е недопустима, съдът е посочил, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването ,като е изразил мотиви за това. Преди да се произнесе по въпроса на правния интерес, съдът е дал възможност на жалбоподателя да обоснове същия и да представи аргументи и доказателства в тази насока. В мотивите си съдът е приел, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по чл.147 ал.1 вр. чл. 61 от АПК вр. чл. 63 вр. чл. 59 ал.2 от ЗКН, като негови права и законни интереси не са засегнати по пряк и непосредствен начин от издаването на Заповедта, нейният ефект върху правната му сфера е косвен/а не пряк/. Правният му интерес от оспорване е абстрактен и опосреден, което води до недопустимост на жалбата му. Същият не е нито адресат на заповедта, нито е участвал в административното производство по издаването й, нито правата му са засегнати пряко и непосредствено. Така постановеното определение е правилно и обосновано. В жалбата пред административния съд жалбоподателят е посочил, че съгласно нормативната уредба на АПК всяко заинтересовано лице може да оспори законосъобразността и целесъобразността на издаден административен акт, а също така и че с издадената заповед се засяга режима и възможността за ремонт и обновяване на улици в гр. София, които ще подлежат на съгласуване с Министерство на културата, ще се затрудни или забави процеса на ремонт на улиците, по които пътува ежедневно, доколкото живее в близост до територията на НКЦ. Тези обстоятелства са посочени и в частната жалба, в която тези аргументи за доразвити. Действително аргументите, свързани с обстоятелството, че жалбоподателят живее в близост до територията на НКЦ не се явяват спорни по делото, но те не могат да обосноват наличието на пряк и личен интерес за оспорване на заповедта на министъра на културата. Само по себе си използването на уличната мрежа в населените места по начин, съответстващ изцяло на нейното обичайно предназначение, без значение колко често в рамките на даден времеви период се извършва това, не може да докаже прекия и личен интерес от оспорване законосъобразността на заповед по чл. 58, ал1 ЗКН на министъра на културата. Що се касае до целесъобразността на административния акт, то тя не може да бъде оспорена по съдебен ред, а само по административен такъв - чл. 82 АПК. Правилно съдът е приел, че за оспорване законосъобразността и валидността на административния акт се изисква пряк и личен интерес, което следва от легалните дефиниции на понятията индивидуален, общ и нормативен административни актове и от определяне на кръга на лицата, имащи право на оспорване - чл. 149 и чл. 186 АПК. Доколкото жалбоподателят не сред лицата, инициирали издаване на оспорения от него административен акт, то и същият не му е бил съобщен и той не се явява адресат на акта. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила, поради което