Определение № 442 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпили са две касационни жалби от Я. В. С. и от М. С. Г. чрез пълномощник адв.А. Н. срещу решение № 207 от 21.06.10г.,постановено по в.гр.дело № 242/10г.на Окръжен съд-Благоевград,с което е потвърдено решение № 4542/4.01.10г.по гр.дело № 171/09г.на Районен съд- Разлог.С него е прогласена нищожност на договор за дарение,сключен между ответниците Я. В. С. и М. С. Г.,обективиран в нот.акт № 122,том VІІІ,рег.№ 7165,дело № 1419/08г.,по силата на който Я. С. е дарил на М. Г. собствената си 1/8 ид.част от недвижим имот в[населено място],общ.Р. като привиден,прикриващ договор за продажба.Със същото решение съдът е допуснал ищцата Т. Х. С. да изкупи от ответника Я. С. дела му в съсобствеността, представляващ 1/8 ид.част от процесния недвижим имот,по действително уговорените между ответниците условия,а именно – за сумата 1100 лв,която сума да заплати на М. Г. в месечен срок от влизане на решението в сила. В приложените изложения се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК,решение № 70 от 3.11.80г.по гр.дело № 65/80г.на ОСГК и решение № 493 от 23.03.09г.на Окръжен съд-Пловдив. В писмен отговор ответницата по касация Т. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски за тази инстанция. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Преди да се произнесе по поставените от касаторите правни въпроси, които са обусловили правните изводи на въззивния съд касационният съд трябва да се произнесе по въпроса за допустимост на съдебния акт, с оглед правомощията си по ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС на РБ и направения довод в касационните жалби в този смисъл.Трайната практика изисква от изложените факти в исковата молба съдът да извлече точното правно основание,въз основа на което решава конкретния правен спор.В случая съдът се е съобразил с това свое задължение,като е приел,че първостепенният съд се е произнесъл по предявения иск.Видно от изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба предявени са искови претенции за симулативност на атакуваната сделка и за изкупуване на имота и тези искове са разгледани от съдилищата. Поставеният процесуален въпрос от кой момент възниква представителната власт за особения представител,назначен на отв.Я. С. и кои са законовите предпоставки за назначаването на такъв не е обусловил правните изводи на въззивния съд.Липсва обосновка коя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК е налице.Не се сочи задължителна или каузална практика,в противоречие с която да е разрешен този въпрос,липсват и конкретни аргументи защо е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК и подлежи на разглеждане при вече допусната касация,но не е основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания за установяване на твърдяна симулация без начало на писмено доказателство от трето лице не е разрешен в противоречие с приложените решения - № 16/3.02.09г.по гр.дело № 5299/07г.на ІV г.о.на ВКС, № 493/23.03.09г.на ОС-Пловдив и № 1415 от 19.01.09г.по гр.дело № 4852/07г.на ВКС,ІV г.о..Същите не касаят идентични случаи,по тях са установени различни факти,при преценката на които съдът е направил правните си изводи за всеки конкретен случай.В обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата е трето лице по смисъла на чл.165 ал.2 изр.2 ГПК,поради което свидетелските показания за установяване привидността на сделката са допустими.За да приеме,че с договора за дарение ответниците не са желали последиците му,а с него прикриват продажба,съдът е кредитирал показанията на св.С..Преценката на доказателствата,в т.ч.и на свидетелските показания може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване. На основание чл.78 ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 950 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.