Определение № 113 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 100/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК, образувано по частната жалба на М. на о., чрез процесуалния му представител, против разпореждането от 7.11.2008 год. /погрешно посочена датата като 11.11.2008 год./ по гр. д. № 4033/2004 год. на Софийски градски съд. С него е разпоредено издаване на изпълнителен лист на ищците в производството на основание постановеното на 22.10.2008 год. въззивно решение. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на разпореждането, като се позавава на нарушение на чл. 243, ал. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди оплакванията и данните по делото, намира следното: С обжалваното разпореждане въззивният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист на основание въззивното решение, постановено на 22.10.2008 год. От данните по делото е видно, че то не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с касационни жалби, от ответника – на о. и от третите лица, негови помагачи. Настоящият жалбоподател е държавно учреждение, а срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК. Затова и разпореждането на въззивния съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е и образувано изпълнително производство, следва да бъде отменено. С оглед този изход на спора съдът не следва да се произнася по искането на жалбоподателя за допускане на обезпечение по частната жалба чрез спиране на изпълнението по образуваните изпълнителни дела, доколкото не е налице и подадена молба за спиране изпълнението на въззивното решение, съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК. Водим от горното, съдът