Определение № 3956 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2792/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. М. против определение № 260169 от 20.01.2026 г. по гр. д. № 12213/2020 г. на Софийски градски съд (СГС), втори въззивен брачен състав, с което е определена допълнително сума за доплащане на депозит за възнаграждение на вещото лице И. Д. А. за изготвяне на допусната във въззивното производство съдебно – психологична експертиза от 10.11.2025 г., в размер на 1 446. 52 лв. и последната е възложена за внасяне по равно от страните – частния жалбоподател и бившата му съпруга. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. При извършената служебна проверка на допустимостта на настоящото производство, ВКС в този си състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което в хода на висящия процес и на основание Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, е завишен размера на възнаграждението на вещото лице по назначената съдебна експертиза като е определена допълнително сума за довнасяне от всяка от насрещните страни, по равно. С последваща молба с вх. № 262859/04.03.2026 г. по регистъра на СГС частният жалбоподател е подал възражение срещу така определения допълнителен депозит на вещото лице. По него градският съд се е произнесъл с решението си (№ 260080) от 14.04.2026 г. по гр. д. № 12213/2020 г. като го е оставил без уважение. Предвид на изложеното, обжалваното определение не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 и сл. ГПК. То не се явява преграждащо по - нататъшното развитие на делото, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито представлява изрично предвиден от закона случай по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, в който определението подлежи на обжалване с частна жалба. По реда на обжалване с частна жалба не могат да бъдат обжалвани актовете на съда, който са по движение на делото, вкл. възлагане на страните на разноски за възнаграждение на вещо лице за изготвяне на назначена експертиза. Евентуално допуснатите от въззивния (градски) съд нарушения при постановяване на горепосоченото определение могат да се отразят на правилността на крайното съдебно решение и в тази хипотеза недоволната от решението страна може по пътя на касационна жалба (такава в случая е подадена на 18.06.2026 г. от М. М.) да изложи оплаквания, които ще са предмет на проверка в производството по разглеждане на жалбата и то в случай, че се допусне касационен контрол. В обобщение, частната жалба е с недопустим предмет и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,