Решение № 891 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13698/2015 г.

Решение № 891 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13698/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Коалиция "ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД" (партия Единна народна партия; партия ВМРО - Българско национално движение; партия Политически клуб "Екогласност", партия Обединена социалдемокрация; партия България без цензура; коалиция Реформаторски блок; партия Българска социалдемократическа партия, представлявана от председателя Цанко Николов Сталев, против решение № 305 от 18.11.2015 г. постановено по адм. дело № 556/2015 г. на Административен съд - Хасково. Жалбоподателят счита, че решението, с което е отхвърлена жалбата на Коалицията срещу решение № 320 от 26.10.2015 г. на ОИК - Димитровград за избиране на общински съветници на община Димитровград, е неправилно, произнесено при съществени процесуални и материалноправни нарушения, поради което моли да бъде отменено. В касационната жалба са развити подробни съображения за така заявените пороци. Твърди се, че ако резултатите са били действително отчетени от ОИК, така както са подадени в избирателните кутии от гражданите на Община Димитровград, Коалицията би получила повече действителни гласове, респективно още един мандат в общинския съвет. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли съдебното решение да бъде отменено и тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От ответната страна Общинска избирателна комисия (ОИК) - Димитровград е постъпило писмено Становище, в което се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заинтересованите страни: Ангел Георгиев Георгиев, Атанаска Христова Иванова, Бончо Желязков Димитров, Валентин Георгиев Христов, Валентина Тодорова Кунева, Валери Атанасов Христов, Ваня Димитрова Димитрова, Вълчо Велков Митрушев, Галина Димитрова Чингарова, Генади Делчев Нанев, Гергана Стефанова Кръстева, Делчо Бонев Делчев, Димитър Стоянов Петров, Добринка Ганева Димитрова, Донка Вълчева Атанасова, Ива Михайлова Александрова, Иван Маринов Иванов, Катя Максимова Панева, Кирчо Жеков Кирев, Леко Сталев Леков, Мартин Христов Колев, Митю Вълчев Иванов, Николай Христов Колев, Славейко Георгиев Иванов, Стефан Димитров Димитров, Стефан Петков Венков, Стоян Христов Христов, Тодор Митев Тодоров, Таню Николов Танев, Юлиян Красинов Семерджиев, Политическа партия "ГЕРБ", Български демократичен център - БДЦ, Българска социалистическа партия, Гроздан Стойков Грозев, Димитър Васков Витанов и Петър Колев Ташев, редовно призовани, не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и по същество е неоснователна. Оспореното решение на АС - Хасково е правилно. Постановено е при спазени изисквания на процесуалните правила и в съответствие с материалноправната уредба, регламентирана в Изборния кодекс /ИК/. При обсъдени възраженията в жалбата и събраните доказателства съдът е извел верен правен извод за законосъобразност на атакуваното решение на ОИК - Димитровград. Предвид контролно-отменителния характер на съдебното производство пред първата инстанция съдът следва да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, но не и да повтаря действията на органите по провеждане на местните избори. При този контрол задължението му се свежда до преценка на заявените нарушения на изборния процес и доколко същите се определят за съществени, в който случай водят до съмнение за гарантиране правото на избирателите да упражнят свободно своя вот или за действия относно манипулиране на изборния резултат. Независимо, че формално не е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване верността на съдържанието на протоколите на СИК, чиито резултати са намерили отражение в протокола на ОИК, който е без нанесени поправки, съдът е изпълнил задълженията си по чл. 168 вр. чл. 146 от АПК, като подробно е обсъдил наведените в жалбата оплаквания. Соченото разминаване в данните по официалните протоколи на отделните СИК и получените копия от тях правилно е счетено за неоснователно досежно искането за повторно преброяване или оглед на част от бюлетините в съдебната фаза, нито че наличните поправки обуславят незаконосъобразност на решението за обявяване на окончателния резултат за избор на общинския съветници на ОбС - Димитровград. Установените разлики в цифровите данни сочат за допуснати технически грешки, отстранени съгласно реда по чл. 445, ал. 5 вр. чл. 331, ал. 1, които обаче не водят до изводи за подмяна на действителния вот на избирателите или по отношение определяне броя на мандатите за всяка от участващите партии или коалиции, в т.ч. и настоящият касатор. Недействителност на изборния резултат би бил налице при допуснати съществени нарушения на изборния процес, дали пряко отражение върху валидността на вота на избирателите, както и такива при отчитане на проведения избор. Допустими доказателства за съществуването на подобни нарушения не са представени, поради което правилно съдът е приел за неопровергана доказателствената сила на приложените по делото официални удостоверителни документи, за което е изложил подробно обосновани мотиви. Решението не страда от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с оглед на което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Коалиция "ДА за ДИМИТРОВГРАД" е подадена в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) 7-дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 305 от 18.11.2015 г. по адм. дело № 556/2015 г., в производство по чл. 459, ал. 1 и сл. от Изборния кодекс, Административен съд - Хасково, на основание чл. 459, ал. 10, предл. I-во от ИК, ПОТВЪРЖДАВА решение № 320 от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия, гр. Димитровград. С това решение, на основание чл. 453 и чл. 454 от ИК е определена общинската избирателна квота - 694 действителни гласове, разпределени са мандатите (33 на брой) по кандидатски листи на партиите и коалициите от партии, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота и са обявени избраните за общински съветници кандидати, както следва: 2 мандата за Български демократичен център - БДЦ, 10 мандата за Коалиция "ДА за ДИМИТРОВГРАД", 17 мандата за ПП "ГЕРБ" и 4 мандата за Българска социалистическа партия. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че оспореното решение на ОИК за обявяване на изборния резултат има характер на индивидуален административен акт и затова е счел, че неговата валидност и законосъобразност следва да се преценят с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. При тази проверка по реда на чл. 168 от АПК е констатирал, че оспореното решение изхожда от колективен административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, същото е обективирано в необходимата писмена форма, прието е при наличието на изискуемия кворум и мнозинство и е подписано без възражения и особени мнения. Съдът не е установил извършването на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, както и противоречие с материалния закон. Приел е, че твърденията на жалбоподателя, че изборите за общински съветници в Община Димитровград на 25.10.2015 г. са протекли при съществени, многобройни и груби нарушения на Изборния кодекс, водещи до опорочаване на вота на избирателите, не се подкрепя от представените доказателства. Съдът е констатирал, че резултатите от гласуването са определени в съответствие с методиката, съгласно Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1 от ИК и правилно е определена общинската избирателна квота, а именно 694 гласа. Броят на мандатите, която всяка партия и коалиция регистрирана за участие в изборите е получила, е определен в съответствие с метода Хеър-Ниймайер, като по делото липсва спор относно изчислителната процедура. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя за допускани грешки от секционните избирателни комисии при преценката и разграничаването на действителните от недействителните бюлетини и недостатъци на изборните книжа, свързани с множество поправки, прибавки, заличавания в съставените протоколи и ги е приел за неоснователни. В тази връзка е посочил, че нито един от приложените по делото 91 броя протоколи на СИК не е бил оспорен и затова е приел, че резултатите от гласуването са били именно такива, каквито са били обективирани в процесните протоколи и че са съставени от компетентните длъжностни лица. В протоколите не са отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, липсват и отразени възражения или приобщени жалби за извършени нарушения, от членове на СИК или от трети лица, протоколите не са подписани и с особено мнение от някой от членовете. По тези съображения за недоказано е прието твърдението за наличие на допуснати грешки в преференциалните гласове. В тази връзка съдът е посочил, че отчитането на преференциалните гласове от определените за действителни бюлетини по никакъв начин не влияе върху крайния изборен резултат, доколкото събраните преференциални гласове от кандидатите за общински съветници единствено биха пренаредили кандидатската листа на съответната партия или коалиция съобразно броя на получените предпочитания, т.е. влияе само върху подредбата на съответните кандидати в листата, но не и върху броя на действителните гласове, които е получила съответната партия и коалиция и който брой има значение за разпределението на броя на мандатите между съответните партии и коалиции и затова в случая отчетените преференции от действителните бюлетини не оказват влияние върху общия брой на гласовете, получени от жалбоподателя. Съдът е посочил, че за да е налице опорочаване на вота на избирателя е необходимо не само да е налице нарушение касателно изборните книжа-протоколи на СИК, но и то да е до такава степен съществено, че по същество да променя крайния вот и оттук да се отразява на получените мандати от партиите и коалициите. В тази връзка е приел, че неотбелязването на "поправка" и само с три подписа, а не от всички членове на СИК в избирателни секции № 2609000058, № 2609000056, № 2609000051, № 2609000047 и № 2609000081, не би могло да се отрази на валидността на съдържанието на документа, тъй като в протоколите не е отразено такива да са били извършвани преди обявяване на резултатите от гласуването. Самият ИК в чл. 445, ал. 5 допуска възможността за поправка на очевидни фактически грешки само с три подписа. Съдът е приел, че неотразяването или погрешното отразяване на датата и часа на съставяне на протокола или започването или приключването на изборния ден също не би могло да доведе до опорочаване вота на избирателя, защото тези реквизити са от техническо естество. По отношение на твърдението за неподписан от Председателя на СИК протокол за секция № 2609000058 съдът е констатирал, че това твърдение се опровергава от самия протокол, в който фигурира подпис за председател, а освен това съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 441, ал. 5 от ИК, че неподписването на протокола не го прави недействителен. Съдът е отбелязал, че в съставения от ОИК - Димитровград и неоспорен от страните протокол, липсват поправки и същия съдържа всички необходими реквизити и отразява всички факти и обстоятелства, посочени в чл. 450 и чл. 451 от ИК. А относно твърденията в жалбата за скрита агитация в изборния ден от страна на ПП "ГЕРБ" е посочил, че се опровергава от материалите по делото - решение № 291 от 25.10.2015 г. на ОИК - Димитровград, с което е оставена без уважение жалбата на представляващия БСП, а за недоказани, въпреки указанието до жалбоподателя в определение от 5.11.2015 г., че носи доказателствената тежест, са приети останалите твърдения - оказване натиск на ръководни органи на политически партии върху собственици и управители на фирми и предприятия, обвързване на получаването на работна заплата с гласуването, оказване натиск върху гражданите свързани със зависещи от общинската власт отношения, възпрепятстване дейността на застъпниците, съмнения за унищожаване на бюлетини от урните и за добавяне на бюлетини без печат на СИК. Така постановеното съдебно решение е правилно. При подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството пред Административен съд - Хасково е по реда на чл. 459 от Изборния кодекс. Обжалвано е решение № 320 от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Димитровград, с което е определена общинската избирателна квота - 694 действителни гласове, разпределени са по кандидатски листи на партиите и коалициите от партии, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота 33 броя мандата и са обявени избраните за общински съветници кандидати, както следва: 2 мандата за Български демократичен център - БДЦ, 10 мандата за Коалиция "ДА за ДИМИТРОВГРАД", 17 мандата за ПП "ГЕРБ" и 4 мандата за Българска социалистическа партия. В жалбата на Коалиция "ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД" се съдържат многобройни възражения и твърдения за нарушения на изборния процес, което според жалбоподателя е опорочило крайния резултат от изборите за общински съветници в община Димитровград и ако не са били допуснати изборния резултат би бил друг, а именно коалицията би получила още един мандат в общинския съвет. Съдът е обсъдил всички твърдения и ги е приел за неоснователни, а част от тях за недоказани. По делото са приложени всичките протоколи на секционните избирателни комисии (СИК) - 91 на брой. Въз основа на данните в тях е съставен протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Димитровград. Следва да се посочи безспорния факт, че протоколите на СИК и ОИК са официални (свидетелстващи или т. н. удостоверителни, а не диспозитивни) документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ответната страна - ОИК трябва да заяви, че ще се ползва от оспорените документи. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В конкретния случай не е направено оспорване на протоколите на СИК от страна на жалбоподателя чрез неговите двама пълномощници. Затова правилно съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. Според чл. 441, ал. 3 от ИК, чл. на секционната избирателна комисия не може да откаже да подпише протокола, а ако не е съгласен с отразеното, го подписва с особено мнение, като посочва в какво се изразява това особено мнение. Мотивите се излагат в писмена форма на отделен лист и се прилагат като неразделна част от протокола. Според ал. 4 на чл. 441 ИК когато чл. на комисията е възпрепятстван по уважителни причини да подпише - това се отбелязва в протокола, като се посочват и причините, а разпоредбата на чл. 441, ал. 5 ИК предвижда, че "неподписването на протокола от чл. на комисията не го прави недействителен". Отделно от това са предвидени санкционни разпоредби в 490, ал. 1 от ИК, намиращ се в Част трета на ИК, а именно - ако чл. на секционна избирателна комисия откаже да подпише протокола на комисията по чл. 441, ал. 3, се наказва с глоба 1000 лева. Според чл. 432 ИК, СИК установява резултатите от гласуването с хартиените бюлетини и от машинното гласуване и ги вписва в протоколи (които са различни за различните избори), като в случая се касае за протоколите за избиране на общински съветници. Всеки протокол на СИК е в три идентични екземпляра и е изработен на трипластова индигирана хартия, защитен с полиграфическа защита. Преди попълването на протоколите се съставя чернова, която по форма и съдържание е еднаква с тях и се получава по реда на чл. 215, ал. 1, т. 9 от ИК в деня преди изборния ден. Разпоредбата на чл. 434 ИК посочва какви данни се вписват в протоколите преди отварянето на избирателната кутия (урна по отменения ИК), а в чл. 440 ИК е регламентирано какво се вписва в протоколите след отварянето на избирателната кутия. Действително е записано, че се вписват имената на членовете на комисията (чл. 434, ал. 1, т. 1), но не е законово регламентирано това да са трите имена, поради което не може да се приеме че е налице твърдяното от жалбоподателя в тази насока нарушение. Не е съществено нарушение на т. 2 и непосочването в някои (не във всички) протоколи на СИК, на часа на откриване на изборния ден и на приключване на гласуването. Следва да се отбележи съществено правило, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на СИК, които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за общински съветници, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 ИК). След като към протоколите на СИК няма приложени допълнителни протоколи за такъв възникнал спор, то не може да се твърди за нарушения на изборния процес. Освен това твърдяния от жалбоподателя факт, че има огромен брой недействителни бюлетини спрямо съотношението на гласувалите, не доказва нарушение на изборния процес, защото няма правило колко процента от бюлетините трябва да са действителни и колко недействителни. Само действителните гласове са относими към определяне на изборните резултати както за кмет (чл. 452, ал. 3 ИК), така и за общински съветници при прилагането на методиката по чл. 453, ал. 1 - приложение № 5, съобразно общинската избирателна квота - § 1, т. 14 от ДР на ИК. От значение за спора е и уредбата в Изборния кодекс на статута на секционните избирателни комисии. СИК се назначава след провеждане на публични консултации при кмета на съответната община (чл. 91 ИК). За членове на СИК се назначават лица, които имат право да гласуват и които владеят български език, с ограничение в чл. 96 ИК, който препраща към чл. 66 ИК. СИК се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове, като изрично е записано в чл. 92, ал. 3 от ИК, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в СИК и че председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. Предвиденото е гаранция за обективност при изпълнение на правомощията на СИК, регламентирани в чл. 100 ИК. След съставянето на протокола, той се подписва от всички членове на комисията и тогава председателят обявява резултатите от гласуването. Поправки могат да се правят след подписването, но преди обявяване на резултатите от гласуването, като поправката също се подписва от всички членове на комисията и отстрани се пише "поправка". След обявяване на резултата могат да се поправят само очевидни фактически грешки (чл. 441, ал. 1 и ал. 2 ИК). Неправилно жалбоподателят се позовава на нарушение на чл. 282 от ИК, тъй като този текст касае протоколите на СИК при избори за народни представители, а не при избори за общински съветници. В конкретния случай правилно след като е прегледал всичките 91 протокола на СИК първоинстанционният съд е направил извод, че не са допуснати нарушения относно подписите и поправки. Отделно от това е констатирал, че в протоколите на СИК няма отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, няма отразени възражения или приобщени жалби за извършени нарушения нито от членове на СИК, нито от трети лица, както и че не са подписани и с особено мнение от някой от членовете. В тази връзка правилно съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за повторно преброяване на недействителните гласове в конкретно посочени секции и на бюлетини с преференции. На това място следва да се спомене решение № 9 от 26.11.2009 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 8/2009 г., което касае оспорване на резултата от избор на народен представител, но няма пречка да се прилага и за местните избори, в случая за общински съветници, защото в него е дадено принципно разрешение на много спорен въпрос и според което решение, съдът отклонява искането за "ръчно преброяване" на подадените бюлетини, доколкото в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от СИК след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Конституционният съд счита, че не е оправдано извършване на проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на закона и методическите указания на ЦИК, (както и относно правомерността на дописани и допуснати до гласуване избиратели, съобразно закона извън включените в първоначалния избирателен списък), доколкото не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на комисиите в протоколите на СИК и РИК. В контекста на това решение, правилно съдът е оставил без уважение и искането на жалбоподателя да се изискат и приложат по делото за проверка избирателните списъци. Възражението в касационната жалба, че определенията на съда не са мотивирани, което действително е нарушение на разпоредбата на чл. 254, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според която определението, с което се отхвърля искане, се мотивира, се опровергава от протокола от съдебното заседание, проведено на 11.11.2015 г. и от който се установява, че съдът е изложил съображения поотделно и за двете искания. Следва да се отбележи, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства. Необходимо е на това място да се споменат още две решения на Конституционния съд на Република България, които макар и да са относно законността на избори за народни представители, дават разрешение на принципни въпроси. Според решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Според решение № 5 от 9.07.2013 г. по конст. дело № 13/2013 г., "причинната връзка между едно или друго действие на участниците в изборния процес, свързано с агитация, и крайния резултат от изборите не може да бъде установена с правни средства, резултатът от които да бъде използван за доказване ... Няма как да се установи, дали изборният резултат би бил различен при отсъствието на твърдените нарушения". В контекста на това решение по отношение на твърдението на жалбоподателя за провеждане на агитация от ПП "ГЕРБ" в изборния ден следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 184, ал. 1 от ИК, забранява се поставянето на агитационни материали на партии, коалиции и инициативни комитети в изборните помещения, както и на разстояние по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ИК, не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден. В т. 17 на § 1 ДР на ИК е дадена легална дефиниция за "предизборна агитация" - призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори, като не се смята за агитация по смисъла на кодекса наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа. Следователно само надписа на наименованието на някоя партия или коалиция върху чаши, запалки, химикалки или други предмети не е нарушение на закона. Отделно от това, дори и да се докаже нарушение на забраната, то няма как да се установи как това се е отразило на изборния резултат, след като по принцип вотът е таен - според чл. 10 от Конституцията на Република България, избори се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, а според чл. 3, ал. 1 от ИК, изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Тоест не може да се установи по безспорен и категоричен начин как тази забранена агитация е повлияла на мисловната дейност на избирателя и за кого точно той е дал своя глас. С оглед всичко изложено дотук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и правилно решението на ОИК - Димитровград е било потвърдено, какъвто е законовият израз на чл. 459, ал. 10 от ИК. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Хасково е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,