Определение № 9675 от 04.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2024 г.

Производството е по чл.166, ал.3 от АПК, образувано по частна жалба на Х. В. Х., чрез адв. Георгиев, срещу определение №1517 от 09.08.2024г., постановено по адм. дело №400/2024г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед за налагане на ПАМ № 24-0906-000131/31.07.2024г. на автоконтрольор към ОД на МВР Ловеч. В жалбата се твърди нищожност и неправилност на заповедта и се развиват само довози в тази насока. По отношение на процесното определение се излага само общо твърдение за неговата неправилност и незаконосъобразност, като единствено се преповтарят твърденията за евентуално настъпване на вреди от допуснатото предварително изпълнение на заповедта, изразяващи се в невъзможност на курсистите му да завършат започнатите шофьорски курсове, които не са подкрепени с прилагане на доказателства. Претендира се отмяната му и постановяване на исканото спиране. По реда и в срока по чл. 232 от АПК не е постъпило възражение от ответника по частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е приел, че Х. В. Х. е поискал спиране на предварителното изпълнение на обжалваната от него заповед за налагане на ПАМ № 24-0906-000131/31.07.2024г. на автоконтрольор към ОД на МВР Ловеч, издадена с правно основание по чл.171, т.2а,б.А от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Разсъждавал, че то е допуснато по силата на закона – чл.172 ал.6 от ЗДвП, а по аналогия, с оглед препратката на чл.172, ал.5 от ЗДвП, за оспорването на допуснатото по закон предварително изпълнение се прилагат правилата на чл.166, ал.2 във вр. с ал.4 от АПК и се преценява от съда дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена с по-голяма сила на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Съдът приел, че твърдените от оспорващия като възможни вреди – ЕТ ще бъде изправен пред фалит, поради липсата на автомобил за извършване дейност по обучение на курсисти, няма да може да превозва до болница съпругата си и и за времето, през което е прекратена регистрацията на автомобила, акумулаторът му ще стане негоден за употреба, са бланкетни, декларативни, не са подкрепени с доказателства и нямат характер на значителни или трудно поправими. Счел, че посочените вреди не са противопоставими на презумирания обществен интерес от предварителното изпълнение на наложената ПАМ. При тези изводи съдът отхвърлил искането. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Предварителното изпълнение на заповед за налагане на ПАМ № 24-0906-000131/31.07.2024г., издадена с правно основание по чл.171, т.2а,б.А от ЗДвП, е допуснато по силата на закона – чл.172 ал.6 от ЗДвП. В този случай искането за спиране е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, както правилно е приел административният съд. В случая действително са наведени само твърдения, че изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, в подкрепа на които не са предоставени доказателства. Приложен е единствено стар болничен лист, издаден на името на съпругата на искателя за тридневно лечение в неврологично отделение, осъществено в периода 10.05.2022 – 13.05.2022г., т.е повече от две години преди налагането на процесната ПАМ. Правилно съдът е приел, че дори да настъпят някакви вреди, то те не са значителни или труднопоправими и могат да бъдат овъзмездени, ако оспорената заповед бъде отменена. Така претендираните имуществени вреди не могат да се противопоставят на презумпирания от чл.60, ал.1 от АПК обществен интерес. С оглед на изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение