Решение № 211 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 209/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, чл. 274 ал.3 от ГПК вр.чл. 288 от ГПК Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. К. от гр. С. срещу определение №530 от 21.07.2008 г. по ч. г. д. № 1348/08 г. на СГС С обжалваното определение е потвърдено определението от 01.04.2008г г. по ч. г. д. № 6903/08 г. на СРС 51 състав ,с което при вече заведени от жалбоподателя искове ,по молбата на за обезпечението им в отделно производство по §2 ал.4 от ГПК вр. чл. 309 от ГПК (отм) е постановено прекратяване, съответно изпращане за разглеждане от местно компетентния съд. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК служебно назначеният защитник на касатора е обосновал допустимостта на касационното обжалване с общо позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, от значение за точното прилагане на закона е процесуалноправният въпрос за местната подсъдност обезпечението на искове. Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о. намира, че касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не следва да се допуска, по следните съображения: Нормативното разрешение на въпроса пред кой съд следва да се поиска обезпечение на иск, който е вече предявен ,е ясно формулирано в приложимата за случая норма на чл. 308 ал.1 от ГПК (отм). Това е съдът, пред който делото е висящо. В настоящето частно производство съдилищата са съобразили и приложили правната норма, чието съдържание е ясно и недвусмислено. Неоснователно е позоваването на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.