Определение № 8120 от 28.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2024 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение за дива природа Балкани, ЕИК 831467860, представлявано от председателя на УС П. Ц., срещу Решение № 89/11.06.2024 г. на Министъра на околната среда и водите, постановено на основание чл.60, ал.3, вр. ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение № 5 – ПР/2024 за преценяване на необходимостта за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение „Изменение на инвестиционното предложение „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала „Струма“, по Източен вариант Г 10.50“. С Определение № 8054/27.06.2024г., постановено по адм.д. 6617/2024г. по описа на ВАС, образувано срещу същия административен акт по жалба на Сдружение „Асоциация на парковете в България“, представлявано от С. А. А. – председател на Управителния съвет, е постановено прекратяване на производството и присъединяването му към настоящето дело за съвместно разглеждане и решаване в едно общо съдебно производство. С жалбата си Сдружение за дива природа Балкани обосновава правния си интерес от търсената съдебна защита с обстоятелството, че е учредено за осъществяване на дейност в обществена полза и с цел опазване на околната среда, а обжалваният административен акт е издаден във връзка със законодателството, свързано с опазване на околната среда, с оглед на което се позовава на чл.9, ал.2 от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решение и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция). Счита, че оспореният административен акт е издаден при нарушение и пълно неприлагане на законовите разпоредби. Излага подробни съображения, че решението на административния орган е мотивирано с неверни или голословни факти и твърдения, както и че не е налице релевантност на инвестиционното предложение с целите на Регламент (ЕС) № 1315/2013г. и липсва изпълнение на изискванията на Директива 2008/96/ЕС. Твърди се, че допускането на предварително изпълнение не отчита сериозните нарушения на чл. 6.3 на Директива 92/43/ЕИО (Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна) при съгласуване на този обект и сериозни нарушения на директивата при издаване на решение по Оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) № 3-3/2017 г., поради което започването на изграждането на обекти на АМ „Струма“ в този участък ще доведе до невъзможност тези нарушения да бъдат санирани чрез нова процедура по ОВОС и Оценка за съвместимост (ОС) по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), което може да доведе до спиране на европейското финансиране, наказателни процедури от страна на Европейската комисия (ЕК) и блокиране на строителството на АМ „Струма“ в този участък. Изразява се становище, че приложението на чл.60, ал.1 от АПК в случаите по Орхуската конвенция не е допустимо и е по начало в противоречие с конвенцията. В жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ се излагат доводи за наличие на правен интерес от оспорване на процесни административен акт, тъй като сдружението е учредено за осъществяване на дейност в обществена полза и с цел опазване на околната среда, което съобразно чл.38, ал.4 от ЗЮЛНЦ е обществено полезна дейност, а предмет на обжалване в случая е административен акт, издаден в нарушение на законодателството в сферата на опазване на околната среда. Подробно са развити аргументи, че при издаване на административния акт са нарушени основни принципи на административното производство – чл.7, ал.1 и ал.2 АПК; чл.9, ал.2 от АПК; чл.8, ал.1 и чл.10 от АПК, както и че изложените в административния акт мотиви са бланкетни и несъотносими към разпоредбата на чл.60, ал.3 от АПК. Направено е искане за отмяна на оспореното решение. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, в писмено становище по делото излага доводи за недопустимост на подадените жалби, позовавайки се на чл. 147, ал. 1 от АПК (липса на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване), във връзка с чл. 15, ал. 1 от АПК и оспорва активната процесуална легитимация на жалбоподателите. Прави искане жалбите да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Алтернативно излага подробни съображения за неоснователност на подадените жалби и прави искане същите да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира подадените жалби за процесуално допустими. Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) е ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16 март 2004 г.). Разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и 5 от същата /в който смисъл е и § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗООС/ дефинират понятието „засегната общественост“. Сдружение за дива природа Балкани и Сдружение „Асоциация на парковете в България“ са юридически лица с нестопанска цел, учредени за осъществяване на дейност в обществена полза, регистрирани при спазване на националното законодателство, с предмет на дейност опазване на околната среда, поради което несъмнено отговарят на дефиницията „засегната общественост“ по смисъла на чл.2, ал.5 от Орхуската конвенция. Ето защо и с оглед разпоредбите на чл. 9, ал.2, букви “а“ и “б“ и ал. 5 от Конвенцията, същите са процесуално легитимирани да обжалват процесния административен акт. Съдът намира обаче, че подадените жалби са неоснователни. Оспореният акт е мотивиран с наличието на хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: допускане на предварително изпълнение с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, както и осигуряването живота и здравето на гражданите и предотвратяване настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснение на изпълнението му. В конкретния случай защитата на особено важни държавни интереси е обоснована от административния орган с необходимостта от навременното реализиране на инвестиционното предложение, което е от значение за реализиране на Трансевропейската транспортна мрежа, осигуряването на пътната мрежа в Република България, осигуряването на пътната мрежова връзка както в страната, така и със съседните държави, изпълнение на стратегически приоритети с оглед националната сигурност, намаляване на пътнотранспортните произшествия, осигуряване на икономическото развитие на страната, както и осигуряване на навременното изпълнение на обект АМ „Струма“ в неговата цялост с оглед поетите ангажименти във връзка с членството на страната в Европейския съюз. Тази обосновка се подкрепя от представените писмени доказателства от административната преписка. От Решение № 250 от 25 април 2013 г. на Министерски съвет е видно, че обектът е обявен за национален такъв, а от представената извадката от Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. е видно, че Лот 3.2 е определен за обект със стратегическа важност. Към адм. преписка е приложена и извадка от Доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството до Министерския съвет, одобрен с Протоколно решение по т. 34 от заседание на МС, проведено на 12.04.2023 г., от който е видно, че се касае за най-натоварения участък от българската транзитна мрежа и участъка с най-голяма концентрация на пътно-транспортни произшествия с много жертви, за които са посочени и статистически данни. В доклада е посочено, че участъкът, освен екологично чувствителен, е и участък, по който ежегодно стават тежки ПТП и един от най-травматичните в България. Съгласно чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите, когато по силата на разпореждане по чл.60, ал.3 вр. ал.1 АПК е допуснато предварително изпълнение, се установява наличието на предпоставките на посочената разпоредба, като всички те са свързани със защита на публичния интерес и обосновават неговото предимство пред личните права и интереси. Настъпването на значителни или трудно поправими вреди, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, следва да е свързано с настъпването на нови факти и обстоятелства, т.е. такива, настъпили след издаване на акта. В настоящия случай такива нови факти и обстоятелства не са доказани, а не са и твърдени от жалбоподателите, което съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на подадените жалби. Липсват твърдения и доказателства за вреди, които ще настъпят пряко от самото предварително изпълнение, а не от административния акт, за който то е допуснато. Всъщност и в двете жалби се развиват съображения, които не са свързани с решението за допускане на предварително изпълнение, респективно не са относими към изложените мотиви за защита на особено важни държавни и обществени интереси, както и защита на живота и здравето на гражданите. Те касаят законосъобразността на Решение № 5-ПР/2024 г., което не е предмет на обжалване в настоящето производство, а не настъпването на вреди от неговото предварително изпълнение. Следва да се отбележи, че съдебната практика на ВАС приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, с оглед което доводите от жалбата на Сдружение за дива природа Балкани, свързани с хипотетичната възможност за загуба на средства от европейското финансиране са неоснователни. Втората хипотеза - че ще бъдат причинени значителни вреди от допуснатото предварително изпълнение, също не е обоснована и доказана от жалбоподателите. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата от предварителното изпълнение следва да се установи със съответните писмени доказателства, а в случая не са представени относими такива, поради което и не се установяват обстоятелства от значение за дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,