Решение № 11 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 648/2009 г.

взе предвид: Производството е образувано по повод разпореждането от 5. ХІ.2009 год. на съдия от Софийския районен съд, наказателно отделение, 5-ти състав по нахд № 9927/2009 год., с което е разпоредил да се повдигне спор за подсъдност на основание чл.84 ЗАНН вр.чл.44, ал.1 НПК и да се определи компетентния съд за произнасяне по жалба на П. П. против наказателно постановление на МВР. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че Търговищкият районен съд следва да разгледа и да се произнесе по жалбата по съображения, че уведомяването на Главна дирекция „Охранителна дейност”, София е следвало да стане чрез Областната дирекция на МВР-гр. Търговище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Наказателно постановление № 066.20/26.06.2009 год. е издадено от временно назначения на длъжността директор на Главна дирекция „Охранителна полиция” към МВР-гр. София срещу П. И. П. въз основа на акт за допуснато на 12.02.2009 год. нарушение на чл.27, ал.3, изр.1 от Закона за частната охранителна дейност. Обжалвано е от наказаното лице пред Търговищкия районен съд, който с разпореждане на председателя е изпратил образуваното нахд № 531/2009 год. на Софийския районен съд по компетентност по съображения, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл.27, ал.3 ЗЧОД – да уведоми органа, издал лиценза за фактическо заемане на длъжността охранител, а това е ГД”Охранителна полиция” към МВР-София. Софийският районен съд с посоченото разпореждане е приел, че не е компетентен, защото уведомяването се извършва от управителя на фирмата чрез директора на съответната дирекция на МВР, на чиято територия-гр. Търговище, се извършва частната охранителна дейност. От изложеното следва, че съображенията в определението на Търговищкия районен съд са неправилни и че компетентен не е Софийският районен съд. Главна дирекция „Охранителна полиция” към МВР в гр. С. е компетентния орган, издал лиценза, поради което е следвало да бъде уведомен от жалбоподателя, чиято фирма е на територията на гр. Т. за фактическото заемане на длъжността за лицето по чл.5 ЗЧОД. Наказателното постановление съгласно чл.59, ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване пред Търговищкия районен съд, защото в съдебния район на същия е извършено нарушението. Предвид изложеното и на основание чл.44, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение