Определение № 321 от 05.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 238/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Е“ АД – гр. П. против определение №101/ 18.03.2009г. по ч.гр.д. №81/2009г. на Бургаски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е потвърдил разпореждане №58 от 06.02.2009г. по ч. гр.д. №458/09г. на Н. районен съд, с което е отхвърлена молбата на “ ЕВН Б. Е. ” АД – гр. П. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против “ П. ” АД – к.к. Слънчев бряг. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел за правилен постановения от районния съдия краен извод, тъй като подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК- не е посочен адреса, на който е доставена ползувана ел. енергията, чието заплащане се търси и не е посочено дали има договорни отношения между страните. Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК, изложено в частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизвел текста на нормата и е посочил, че “по заповедното производство” не била налице съдебна практика, а различните съдилища противоречиво прилагали закона. Изложени са и подробни доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, поради нарушение на процесуалния закон. Поддържано е още, че решаващият състав излязъл извън обема на своите правомощия, тъй като е изложил мотиви, различни от тези, с които първостепенния съд е извършил преценка за недопустимост на производството. Страната не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е формулиран съществен процесуалноправен респ. материалноправен въпрос, спрямо който следва да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките по текста. Изложените доводи свързани с неправилност на определението, респ. недопустимост на произнасянето на въззивния съд, са въпроси относими към разрешаването на процесуалноправния спор, но ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, както и не е формулирала съществен процесуалноправен респ. материалноправен въпрос, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената частна касационна жалба. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение