Решение № 7059 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2019 г.

Решение № 7059 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 106/07.01.2019 г. по административно дело № 6188/2018 г. Административен съд София- град е отменил Заповед № ЗД/Д-С-СК-052/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село по жалба на П. Ф. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 30, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, във вр. с чл. 29, т. 8 и 9 от ЗЗДт, е прекратено настаняването на непълнолетния Л. Ф., [ЕГН], с родители: майка- неизвестна и баща П. Ф., [ЕГН], с [постоянен адрес], [жилищен адрес], считано от 23.05.2018 г. и същият е временно настанен в Кризисен център за хора, пострадали от насилие и жертви на трафик към Фондация "Пулс"- гр. Перник до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт., считано от 23.05.2015 г. Фактическите основания за издаването на процесната заповед са изложени в Социален доклад №СЛ/Д-С-КС/302-019/23.05.2018 г., изготвен от главен социален работник "Закрила на детето" и съгласуван с началник отдел "Закрила на детето" Е. К. Видно от същия, от раждането си Л. е отглеждан до 2009 г. в специализирана институция, от 10.09.2009 г. до 09.07.2012 г. -от баща си, а впоследствие в държавни институции и SOS детско селище, като само за три месеца детето е било при баща си през 2017 г. До изготвяне на доклада не е постъпвала заявка от близки и роднини да поемат грижите за детето в семейна среда, а няма и подходящо приемно семейство, отговарящо на профила на детето. В заповедта и социалния доклад е посочено, че за опазване живота и здравето на детето следва мярката за закрила да се промени, тъй като нощува извън жилището с лица, които познава отскоро, социалните му контакти са неизвестни за социалния екип, предоставяна му е полицейска закрила и съществува реален риск от увреждане на физическото, психическото и нравственото развитие на детето. За предотвратяване на опасни ситуации и евентуална сексуална експлоатация са налага настаняването му в услуга от затворен тип като Кризисен център. За да отмени заповедта, съдът е приел, че тя е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 от АПК. Съдът е обосновал извод, че в доклада и заповедта има изложени обобщени данни и обобщени изводи, но липсва конкретика на нарушенията на детето. Липсват конкретни данни и представени доказателства какви мерки са били предприети от соц. екип за преодоляване на отсъствията от дома и от уроците /за проведените разговори с детето, за срещата с инспектор от детска педагогическа стая, за сезиране на бащата и др/, като само се споменава за такива в представените докладни от директора на жилището. В заповедта липсва каквато и да е обосновка защо, ако ще се прави настаняване в соц. услуга от затворен тип/с цел защита живота и здравето на детето/, не е избрана съществуваща такава в София/за да може детето да продължи да учи по самостоятелния план/, а е избран кризисен център в Перник. Според съда заповедта, освен немотивирана и постановена в нарушение на процесуалните правила, се явява и постановена в разрез с целта на закона - ЗЗДет. по отношение на избраната соц. услуга от затворен тип. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Не са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Макар да твърди, че е налице това касационно основание, касаторът не сочи конкретни съществени процесуални нарушения, а от съпоставката на текстовете на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК следва, че касационното оплакване е необходимо условие за отмяна на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, за разлика от основанията за отмяна, нищожност, недопустимост и материална незаконосъобразност. Обжалваното решение обаче е материално незаконосъобразно. От фактическа страна се установява следното: Л. има личен лекар в София, не е боледувал. В преходното жилище е настанен в самостоятелна стая и общува с връстници /има изградена соц. среда и приятелства, като не е прекъснал контакт с баща си /чуват се и се виждат/. По данни на екипа от преходното жилище обаче, многократно е нарушавал правилата за вътрешния ред, като не посещава консултациите в училище/ученик 6 ти клас, самостоятелна форма на обучение в 72 ОУ "Хр. Ботев"-кв. Суходол, при възраст 16. 5 години/, закъснява или не се прибира, от началото на 2018 г. до 23.05.18 г. три пъти е обявяван за издирване, като при отсъствията си осъществява нерегламентирани контакти с непознати мъже, като излага на риск живота и здравето си. След последното му обявяване за издирване му е предоставена полицейска закрила от 06 РУ-СДВР, тъй като в състоянието си на безнадзорност създава непосредствена опасност за себе си. Има изготвен график за допълнителни консултации, с цел успешно полагане на изпит за завършване на 6 ти клас, но не е мотивиран да учи и не посещава консултациите. Детето е емоционално стабилно, позитивно настроено, с нормални за възрастта емоции и състояния, не е агресивно и има приятелски отношения с връстниците си в преходното жилище, но се сприятелява бързо в социалните мрежи с лица, с които се среща нерегламентирано и им гостува, като не дава информация за имената и адресите им или дава лъжлива такава. На 22.05.18 г. на детето е предоставена полицейска закрила, след като е бил обявен за издирване на 18.05.18 г. /това е третото му обявяване за издирване/. Обявен е за издирване и на 11.05.18 г. /не се е прибрал да нощува в преходното жилище/, също и на 07.05.18 г. На 08.05.18 г се е прибрал със закъснение без разрешение. Директорът на преходното жилище е уведомявал директора на дирекция "СП" – Красно село всеки път за необходимостта да се предприемат мерки, като предлага настаняване в соц. услуга от затворен тип. Видно от едно от тези уведомявания, на 12.04.18 г е проведен разговор с детето, след като на 13.04.18 г. не е посетило урок по бълг. език. На 26.04.18 г. отново не е посетил занятие, като го няма цял ден и е без телефон /за шести път си поврежда моб. телефон/, прибрал се е в 22. 10 часа, бил е докаран от мъж, за когото вече е било сигнализирано от директора на жилището, с него е била и друга ученичка, настанена в жилището. От справка в училището се установява, че в периода 11-13.04.18 г. вкл. не е посетил нито една консултация или осигурените му допълнително уроци по бълг. език и математика, като го няма по цял ден и не е ясно къде е бил. Бил е предупреден от соц. екип да не напуска жилището и че ще бъде обучаван в събота и неделя по общообразователните предмети, но на 14.04.18 г. и 15.04.18 г. отново излиза без разрешение. Видно от докладна от 11.04.18 г. на директора на жилището, детето се е запознало в соц. мрежа с пълнолетен мъж, с когото неколкократно е излизало и дори е спало в жилището му. Детето е отсъствало от консултации и на 20.02.18 г, 21.02.18 г, по делото е представена искова молба от Д "СП"- Перник до РС- Перник за постановяване на решение за прекратяване на настаняването в преходното жилище и временно настаняване в кризисния център за срок от три месеца или до настъпване на промяна в обстоятелствата. Делото на районния съд е отложено до влизане в сила на решението по настоящото дело. По принцип и съгласно общата хипотеза по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. Чл. 26, ал. 1, предл. второ предвижда, че до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Процесният случай попада в хипотезата по чл. 27 от ЗЗД, а именно "Временно настаняване по административен ред". Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Цитираните правни норми налагат извод, че както прекратяването на настаняването в приемно семейство, така и решението относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето могат да бъдат разпоредени от директора на Дирекция "Социално подпомагане" само временно до произнасянето на съда, както е и в настоящия случай. Първоинстанционният съд, при изключително прецизно установена правилна фактическа обстановка, е извел неправилни изводи, Настоящият състав счита, че са спазени материалноправните изисквания при издаване на процесната заповед и отдел "Закрила на детето" е действал своевременно и в интерес на детето, извеждайки го спешно от преходното жилище и възползвайки се от възможностите, които дава Кризисен център за хора, пострадали от насилие и жертви на трафик. Административният орган е съобразил становището на социалните работници, множеството сведения за проблемното поведение на детето по отношение на учебния процес и възпитателите, обявяването му за издирване и предоставянето на полицейска закрила, като на практика е установил, че Л. Ф. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ЗЗД и по отношение на него е обоснована необходимостта от прилагане на мерки за закрила извън семейната среда, В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадена легална дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето". Този текст изисква цялостна преценка на: желанията и чувствата на детето; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други негови характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към него. От всичко гореизложено е видно, че е налице основната материалноправна предпоставка за издаване на процесната заповед, защото постановената с нея временна промяна обективно е в интерес на детето, което ще бъде защитено и предпазено от окръжаващата го външна среда именно в град София, ще пресече създадените нерегламентирани контакти, безнадзорността и ще намали чувствително риска за живота и здравето му. Изложеното дава основание да се приеме, че прекратяването на настаняването в Преходното жилище и настаняването му в Кризисен център е в интерес на детето до постановяване на решението на районния съд по чл. 30, ал. 1 от ЗЗДт. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК – материална незаконосъобразност, следва да бъде отменен, а първоначалната жалба до Административен съд София- град да се отхвърли поради законосъобразност на оспорената с нея заповед. Касаторът не е предявил искане за разноски за касационното производство.