Определение № 34 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2043/2021 г.

Производството е по чл.248 ал.1 и чл.250 ГПК. Образувано е по две молби на „Юробанк България“АД за изменение на определение № 60758 от 9.11.21г.,постановено по гр.дело № 2043/21г.на ВКС,ІІІ г.о., в частта за разноските,както и за допълването му. Ответницата в производството И. П. П. чрез пълномощник адв.Д. Ф. счита,че молбите по чл.248 ГПК и по чл.250 ГПК са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 60758 от 9.11.21г.по гр.д.№ 2043/21г.на ІІІ г.о.на ВКС не е допуснато до касационно обжалване на решение № 262036 от 26.03.21г.,постановено по в.гр.дело № 5967/20г.на Софийски градски съд. Със същото определение е осъден жалбоподателят „Юробанк България“АД да заплати на ответницата по касация И. П. сумата 3000 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Наведеното от молителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7 или чл.8,но не по – малко от 500 лв.При обща цена на осъдителните искове в размер на 37 483.19 лв и един неоценяем иск за прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит, минималният размер на адвокатското възнаграждение,определено на основание чл.9 ал.3 вр.с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, възлиза на 2447.11 лв. Осъщественото процесуално представителство на ответника по касация се изразява в изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба,в която са изложени съображения както по основанията за допускане на касационно обжалване,така и по основателността на касационната жалба.Като се съобрази с фактическата и правна сложност на спора и извършената правна работа от пълномощника на ответницата по касация, настоящият съдебен състав намира,че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно,като молбата по чл.248 ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Молбата по чл.250 ал.1 ГПК е допустима,но неоснователна. Молителят поддържа довод за липса на произнасяне по цялото му искане ,т.е. по всички въведени от него основания за допускане на касационно обжалване и по –конкретно по основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Допустимостта на производството по чл.250 ГПК се обуславя от предвидената от законодателя възможност,страната която счита,че съдът не се е произнесъл по цялото й искане,сам да отстрани този порок.На допълване по реда на чл.250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда,а не мотивите на съдебния акт.В случая, тъй като искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне по конкретни доводи, то молбата не може да бъде уважена и произнесеният диспозитив в определението по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване не може да бъде изменен. Отделно от това следва да се посочи,че релевираните от касатора правни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, цитирана в определението по чл.288 ГПК, така че не би могло да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.