Определение № 755 от 21.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60148/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 177 от 16. 03. 2016г. по в. търг. дело № 84/2016г. на Варненски окръжен съд /ВнОС/, ТО, поправено на основание чл. 247 ГПК с решение № 292 от 26. 04. 2016г., с които е потвърдено решение № 4787 от 27. 11. 2015г. по гр. дело № 3582/2015г. на ВРС, 8 състав в частта му, в която е уважен предявеният от З. С. Добруджански срещу касатора иск с правно основание чл. 266, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата 20 551 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, чрез увреждане на лек автомобил „Хонда ЦРБ“, с рег. [рег.номер на МПС], от ПТП, реализирано на 26. 10. 2014г. по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег. [рег.номер на МПС] – застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и е реализирана отговорността на ответника за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като същото първоинстанционно решение е отменено като неправилно в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане до датата на исковата молба и вместо него е постановено ново решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца законната лихва върху главницата от 20 551 лв. за периода от 26. 10. 2014г. до 29. 03. 2015г.. Касаторът - ответник поддържа, че решението на ВнОС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Въвежда основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба по следните въпроси: 1/ по възражение за определяне на действителната стойност на застраховано МПС и определяне на размера на застрахователното обезщетение при събития по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ може ли съдът да възприеме за действителна стойност на МПС в пъти по – висок размер от действително претърпените вреди и в пъти, надвишаваща пазарните стойности към датата на ПТП на аналогични автомобили; 2/ следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът да съобрази както действителната стойност на вредите към датата на ПТП, така и определения размер на запазените части на автомобила и 3/ несъобразяването при определяне на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие на пазарните стойности на конкретната марка и модел автомобили и наличието на запазени части от тях, нарушава ли общия принцип на неоснователно обогатяване. Ищецът З. С. Добруджански подава отговор на касационната жалба на ответника, в който поддържа становище за недопускане на касационно обжалване поради неосъществяване на общото и допълнителното основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира заплащане на сторените съдебни разноски пред касационната инстанция съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт - въззивно решение по търговски спор с цена на иска над 20 000 лв., но не са налице посочените от касатора общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените горепосочени въпроси. Въззивният съд е приел, че в резултат на процесното ПТП, причинено виновно и противоправно от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег. [рег.номер на МПС], ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил „Хонда ЦРБ“, с рег. [рег.номер на МПС], които са в причинно – следствена връзка с непозволеното увреждане, съставляващо и застрахователното събитие по процесния застрахователен договор. При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Гражданска отговорност“ по предявения пряк иск на увреденото лице с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е приложил нормата на чл. 208, ал. 3 вр. с чл. 203 КЗ /отм./, присъждайки действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие /процесното ПТП/, оценена от единственото неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза на вещото лице Х. К. по ч. гр. д. № 16557/2014г. /производство по предварително обезпечаване на доказателства/ на сумата 20 821 лв., срещу която вместо увреденото имущество може да се купи друго от същия модел, вид, марка и година на производство, със същото качество, и която е необходима за възстановяването му в същия вид, отпреди увреждането, без прилагане на обезценка. Варненски окръжен съд е приел, че при определяне на застрахователното обезщетение по процесния застрахователен договор не е обвързан от минималните размери по Методиката към Наредба № 24 от 08. 03. 2006г. на КФН. Главният иск е уважен за целия предявен размер от 20 551 лв., при съобразяване и с обстоятелството, че ищецът е получил, предавайки увреденото МПС за скраб, сумата 270 лв., приспадната от определената от автотехническата експертиза действителна стойност в размер на 20 821 лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата на деликта /ПТП/ до окончателното плащане, съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че касаторът не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изведените от съда съобразно правомощията му по т. 1 от горепосоченото ТР № 1/2010г. въпроси на касатора не са обусловили правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, те са формулирани абстрактно, без да имат въобще характеристиките на материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаят единствено и само правилността на въззивния съдебен акт и в този смисъл са относими само към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Следва да бъде отбелязано за пълнота, че дори и въпросите на касатора да бъдат приети за такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, те са разрешени от Варненски окръжен съд съобразно задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК за начина на определяне на действителната стойност на вредата при застрахователни правоотношения и за размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, вкл. съобразно приложените от ответника към касационната му жалба решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Съобразно безпротиворечивата практика на ВКС по чл. 290 ГПК по искове, породени от застрахователни правоотношения, не е задължително прилагането на Методиката към Наредба № 24 от 08. 03. 2006г. на КФН при определяне от съда на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната /пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, ползвайки заключение на съдебен експерт, без да е обвързан при кредитирането му да проверява надвишават ли се минималните размери по Методиката към Наредба № 24 от 08. 03. 2006г. на КФН. Поради това не е осъществено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3 000 лв. – хонорар за един адвокат пред касационната инстанцията. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,