Определение № 11741 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ (НЛРС „СЛРБ“), представлявано от В. Василев чрез адв. Брага и по протест на Софийска градска прокуратура, против определение № 4079 от 17.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1199/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.159, т.4 АПК, жалбата на НЛРС „СЛРБ“ срещу разрешение за строеж № 4/14.01.2020 г. на главния архитект на район „Средец“ – Столична община и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят НЛРС „СЛРБ“ навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия. Софийска градска прокуратура навежда също доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на обжалваното определение. Ответникът – главен архитект на район „Средец“ – Столична община не изразява становище по частната жалба и протеста. Ответникът – „ВИМ ГРУП“ ООД, представлявано от управителя Ю. Христов, чрез пълномощника си адв. Добревски, в писмено становище, оспорва частната жалба на НЛРС „СЛРБ“. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба и протеста на Софийска градска прокуратура за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК, от страни с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С решение № 1171/31.01.2024 г., постановено по адм. д. № 4298/2023 г. по описа на Върховен административен съд се отменя решение № 1239 от 27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 5065/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на НЛРС „СЛРБ“ е отменено разрешение за строеж № 4/14.01.2020 г., издадено от главния архитект на район „Средец“ с възложител „ВИМ ГРУП“ ООД като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на решението се сочи, че съдът следва да разгледа допустимостта на оспорването и наличието на правен интерес на жалбоподателя спрямо приложимата разпоредба на чл.149, ал.1 вр. ал.2 ЗУТ. С разпореждане от 08.02.2024 г. първоинстанционният съд дава указания на НЛРС „СЛРБ“ да представи доказателства за наличие на правен интерес по обжалване на процесното разрешение за строеж по смисъла на чл. 149, ал.1 вр. с ал.2 ЗУТ. В изпълнение на тези указания от страна на НЛРС „СЛРБ“ е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 74, том ХLVІІІ, дело № 16305 от 26.03.2024 г. от който е видно, че НЛРС „СЛРБ“ е признат за собственик на трафопост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.91.3.1, находящ се на ет.1 в сграда с идентификатор 68134.101.91.3 и подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.91.3.2, находящ се на ет. -1 в сграда с идентификатор 68134.101.91.3 със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.101.91 с адрес: гр.София, ул. •••, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, схема на самостоятелен обект – гараж, подробен устройствен план, одобрен със заповед № 107/26.03.1979 г. и архитектурни проекти за обръщател от 27.04.1981 г. С обжалваното определение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд София - град, на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на НЛРС „СЛРБ“ против разрешение за строеж № 4 от 14.01.2020г., издадено от главния архитект на район „Средец“ - Столична община за строеж „Преустройство на ресторантска част на подземен етаж за обособяване на самостоятелен обект – пакетажно на хранителни продукти“, находящо се в планоснимачен район Централна градска част – район Средец, УПИ IХ - 90, кв. 392, м. „Зони Г – Център“, район Средец, по плана на гр. София, с административен адрес ул. „Христо Белчев“ № 16 с възложител „ВИМ ГРУП“ ООД, на основание чл. 148 ал. 2 и 4 ЗУТ и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд констатира, че НЛРС „СЛРБ“ е собственик на обекти в съседен ПИ по КККР, съответно съседно УПИ по ЗРП 79 г., поради което излага съображения, че жалбоподателят не е сред лицата, визирани в чл. 149, ал. 2 (нито в една от хипотезите) ЗУТ и прави извод, че жалбоподателят не е заинтересувано лице, поради което за същият не е налице правен интерес от оспорването. По тези съображения съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, направен след анализ на събраните по делото доказателства, с оглед предмета на оспорения акт, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал.2 ЗУТ да обжалва издаденото разрешение за строеж. Посочената разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересованите лица в производството по издаване на разрешение за строеж, която разпоредба не може да се тълкува и прилага разширително. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Липсата на качеството заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т.2 ЗУТ изключва правния интерес от обжалване и е пречка да се осъществи валидно това процесуално правомощие. Безспорно по делото е, че обжалваното разрешение за строеж № 4/14.01.2020 г. на главния архитект на район „Средец“ – Столична община, издадено въз основа на одобрените на 14.01.2020 г. инвестиционни проекти по части: „Архитектура“, „Конструктивна“, „Технология“, „ПБ“, „ВиК“, „ОВК“, „ЕЛ“ и „Геодезия“ е издадено на ответната страна – „ВИМ ГРУП“ ООД да извърши преустройство на ресторантска част на подземен етаж за обособяване на самостоятелен обект – „Пакетажно на хранителни продукти“ в съществуващ обект „Ресторант“, находящ се в сграда с местонахождение УПИ ІХ-90, кв.392, м. „Зона Г-Центъра“, ул. „Христо Белчев“ № 16. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том І, рег. № 71, дело № 1/14.01.2015 г. „ВИМ ГРУП“ ООД придобива право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.90.6.7, ет.0, представляващ целия партерен етаж на сградата с адрес: ул. „Христо Белчев“ № 16, подробно описан в решение от 10.08.2009 г. на СРС по гр.д. № 3642/2006 г. и решение № 243/2013 от 11.02.2014 г. по гр.д. № 936/2012 г. на ВКС, състоящ се по първоначален архитектурен проект от 1941 г. от магазин с площ от 150 кв.м. и склад зад него от 110 кв.м., шахта на вътрешен асансьор и коридор, както и с прилежащата към магазина част от сутерена в сградата, а именно избени помещение № 2, № 3, № 5, № 6, № 7, № 8 и № 9, като последното помещение „Изба 9“, със площ от 113, 92 кв.м., съгласно приетата експертиза по адм.д. № 5065/20 21 г. е идентично с посоченото в разрешението за строеж „Пакетажно за хранителни стоки“. Не е спорно, че НЛРС „СЛРБ“ е признат за собственик на трафопост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.91.3.1, находящ се на ет.1 в сграда с идентификатор 68134.101.91.3 и подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.91.3.2, находящ се на ет. -1 в сграда с идентификатор 68134.101.91.3 находящ се в сграда със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.101.91 с адрес: гр.София, ул. •••, който имот се явява съседен. Това е потвърдено и от заключенията на приетите експертизи, от които се установява, че територията на УПИ ІХ-90, в който попада процесния строеж не е предвидена улица – нито надземна, нито подземна, а подземното пространство наречено „обръщател“, попада в съседен УПИ Х-91 и съгласно действащия план не е показан като подземно застрояване. Жалбоподателят не притежава вещни права върху имота, по отношение на който е издадено процесното разрешение за строеж. Правилно съда приема, че за жалбоподателя липсва активна процесуална легитимация да обжалват издаденото строително разрешение, тъй като не попадат в кръга на заинтересованите лица съгласно чл. 149, ал.2, т.2. Според същата заинтересовани лица в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Визираните норми касаят преустройство и промяна предназначението на съществуващо жилищно помещение или самостоятелно жилище в такова за здравни нужди, офис, ателие, магазин или други обслужващи дейности, свързани с масов достъп на външни лица и наднормено шумово или друго замърсяване. В случая се предвижда преустройство и промяна предназначението не на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в сграда, а част от ресторанта на подземен етаж, обособява в самостоятелен обект отново за нежилищни нужди. По отношение на такъв вид обекти приложение намира разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, която попада извън обхвата на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В тази връзка в случая не следва да се обсъждат предпоставките по чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ, към която същата препраща. Предвид изложеното, НЛРС „СЛРБ“ като собственик на обекти в съседен поземлен имот по КККР, съответно съседно УПИ по ЗРП от 1979 г., не се явяват заинтересовани лица в хипотезата на цитираната норма, поради което не попадат в кръга на лицата с право на жалба, както правилно е прието в обжалваното определение. Липсата на качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изключва правния им интерес от обжалване и съставлява пречка за разглеждане на спора по същество. Изводът на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на подадената жалба е законосъобразен. Правилно съдът приема, че делото не може да продължи по протест на прокуратурата, тъй като такъв не е бил подаван в първоинстанционното производство. От данните по делото е видно, че прокурорът е встъпил във вече образуваното производство по делото, с оглед възможността за встъпване по чл.16, ал.1, т.3 АПК, каквото е и направеното изявление от него с молба от 03.08.2021 г. (л.192-193, адм.д. № 5065/2021 г.), но не е подавал протест срещу разрешението за строеж. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ да заплати на „ВИМ ГРУП“ ООД сумата 700 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,