Определение № 9972 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – [населено място], срещу определение № 385/22.02.2024 г. по административно дело № 87/2023г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и разноски по подадено искане за отмяна на влязло в сила определение № 835/22.08.2023г. по същото дело, а предявеното искане за отмяна е върнато на подателя и производството по него е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за неправилно определение. Счита, че същото е постановено от некомпетентен съд и при съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и преценката на доказателствата за притежаваното имущество и доходи, относими към искането за освобождаване от такса и разноски по искането за отмяна. Сочи, че не разполага със средства, с които да заплати държавната такса в размер на 30лв. Предявява претенция за отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането за освобождаване от такса и разноски в производството по отмяна на влязлото в сила съдебно определение. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 213а, ал.7 вр. с ал.1, изр. второ от АПК във вр. с чл.242, ал.1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 87/2023г. по описа на Административен съд – Ловеч е образувано по искова молба на Г. В. В., предявена срещу административен съд – Плевен, за установяване на нарушение на чл.6, § 1 и чл.13 от ЕКПЧОС. В процедура за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, вкл. поради невнасяне на държавна такса по предявения иск, ищецът В. е направил искане за освобождаване от такса и разноски по делото, което искане съдът е отхвърлил с определение № 835/22.08.2023 г. по адм. дело № 87/2023 г., оставено в сила с определение № 10869/09.11.2023 г. на ВАС по адм. дело № 9477/2023г. Ищецът не е внесъл дължимата държавна такса по предявения иск и с определение от 12.01.2024г., исковата молба е върната, а производството по адм. дело № 87/2023г. е прекратено. При горните обстоятелства, ищецът /частен жалбоподател в настоящото производство/ подава искане вх. № 403/08.01.2024 г. пред ВАС за отмяна на влязлото в сила определение № 835/22.08.2023г. по адм. дело № 87/2023г. на Адм. съд - Ловеч, което е изпратено за администриране на първоинстанционния съд с разпореждане от 09.01.2024г. на председателя на трето отделение на ВАС. В съответствие със задълженията си по чл.231а, ал.1 вр. с чл. 242, ал.1 АПК, съдията-докладчик издава разпореждане с указания към искателя В. да отстрани нередовността на искането като внесе държавна такса в размер на 30лв., дължима на осн. чл.242а АПК, във връзка с което разпореждане, последният прави искане да бъда освободен от заплащането й поради липса на средства, за установяване на което твърдение представя декларация. Съдът, сезиран с искането, събира данни от ОДМВР-Велико Търново и от ОДМВР-Габрово; от Община Велико Търново, както и от Агенцията по вписванията за имуществото и доходите на лицето. След представяне на посочените доказателства и преценка на същите съдът постановява оспореното по настоящото дело определение № 385/22.02.2024 г. по административно дело № 87/2023г., с което е оставено без уважение искането на молителя Г. В. за освобождаване от държавна такса и разноски по подаденото искане за отмяна на влязлото в сила определение № 835/22.08.2023г. по същото дело, а предявеното искане за отмяна е върнато на подателя и производството по него е прекратено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането за отмяна е нередовно, тъй като искателят не е внесъл държавна такса в определения от закона размер, която такса счита за дължима, тъй като спрямо лицето не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за да бъде освободен от заплащането й. Според формираните изводи, основаващи се на събраните доказателства, В. и съпругата му притежават множество автомобили и недвижими имоти, от които макар и запорирани, съотв. възбранени, биха могли да реализират приходи, а и дължимата държавна такса е в незначителен размер от 30 лева и не поражда затруднение за плащане. От друга страна, връщането на искането за отмяна и прекратяването на производството по него съдът е обосновал с доводи за недопустимост на искането, чийто предмет е съдебен акт -определение, с което се отказва освобождаването от държавна такса и разноски по делото, който не е от категорията на визираните в чл.237, ал.1 АПК и не подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Определението е валидно, допустимо и като краен резултат - правилно. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за некомпетентност на съда, постановил оспореното определение в частта на отказа за освобождаване от такса по искането за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл.231а, ал.3 АПК, която е приложима по препращане и в производствата по отмяна с разпоредбата на чл.242, ал.1 АПК, първоинстанционният съд се произнася по исканията за освобождаване от държавна такса, както е процедирано в случая. Оспореното определение, с което е върнато искането за отмяна,е обосновано от доказателствата и е правилно с оглед приложимия закон. В нормата на чл. 237, ал. 1 АПК са посочени съдебните актове, които подлежат на отмяна по реда на извънредния способ - влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. От извънредния характер на отмяната и на основание чл. 237, ал. 1 АПК, следва, че не всички определения и разпореждания на съда подлежат на контрол в това производство, а само онези, които слагат край на делото. В конкретния случай предмет на искането за отмяна е влязло в сила определение, с което се отказва освобождаване от такси и разноски в образувано съдебно исково производство по чл. 203 и сл. АПК, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Този съдебен акт, макар и да подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК, не се ползва със сила на пресъдено на нещо и не е от категорията на съдебните актове, които преграждат развитието на делото, поради което не попада в приложното поле на отмяната по чл. 237, ал. 1 АПК. Влязлото в сила определение, с което се оставя без уважение искането на страната за освобождаване от такси не отрича съществуването или надлежното упражняване на правото на защита и достъпа до съдебното производство. Това определение не формира сила на пресъдено нещо по основния спор, поради което спрямо него не е допустима отмяна. От горното следва, че искането за отмяна на влязло в сила определение, което не е от категорията на преграждащите по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК е недопустимо, поради което законосъобразно е върнато и е прекратено образуваното производство. Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, следва да се констатира законосъобразност и на формираните изводи в оспореното определение за отсъствие на основанията по чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК, за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на такса в производството за отмяна на съд.акт. Видно е, че съдът е обсъдил доказателства, които са надлежно представени по делото, поради което изложените доводите не се основават на предположения, както неоснователнто се твърди в частната касационна жалба. За да бъде нередовно искането за отмяна, съотв. за да бъде върнато като нередовно на осн. чл. 213а, ал. 1 вр. с чл. 242, ал.1 АПК, е следвало да влезе в сила определението за оставяне без уважение на искането на В. за освобождаване от държавна такса и да изтече безрезултатно предоставеният му срок за внасяне на държавна такса, което в случая не е изпълнено. Независимо от горното, крайният извод за недопустимост на искането за отмяна е правилен, както и оспореното определение за връщането му. Предвид изложеното, настоящият касационен състав ще остави в сила обжалваното определение за правилно постановено. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,