Определение № 2506 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 757/2024 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия05.03.2024reporting judge Николай Гунчев
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10278 от 27.10.2023 г. по административно дело № 9747/2023 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав от пето отделение на ВАС. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ АННА ДИМИТРОВА /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Grounds
Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Иванов, действащ чрез пълномощника адв. Илиев, против определение № 10278 от 27.10.2023 г. по административно дело № 9747/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от тричленен състав от пето отделение на ВАС, с което на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на А. Иванов срещу разпореждане № 1363 от 29.06.2023 г. и разпореждане № 1655 от 17.08.2023 г., двете постановени по административно дело № 111/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, и производството по административно дело № 9747/2023 г. по описа на ВАС е прекратено. Частният жалбоподател оспорва извода на тричленния състав, че жалбата му против процесните разпореждания на Пазарджишкия административен съд е подадена срещу актове, които не подлежат на обжалване. Твърди, че след като му са възложени недължими разноски и се сочи липса на адвокатско пълномощно (което счита за неистина), по същество с второто от тях делото е прекратено. Моли атакуваното определение на тричленния състав на ВАС да бъде отменено. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия намира частната жалба за допустима като подадена в срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. С разпореждане № 1363 от 29.06.2023 г. по адм. дело № 111/2023 г. Административен съд - Пазарджик е оставил без движение производството по подадена касационна жалба от А. Иванов срещу постановеното съдебно решение и на касатора са дадени указания в 7-дневен срок да отстрани нередовностите в нея - да представи доказателства за внесена държавна такса от 70 лева и да представи пълномощно за приподписването й от адвокат или лице с юридическа правоспособност. С разпореждане № 1655 от 17.08.2023 г. е оставена без уважение негова молба от 15.08.2023 г. до първоинстанционния съд за отмяна на предходното разпореждане във връзка с твърдяна недължимост на държавна такса. Както правилно е посочил в определението си тричленният състав на ВАС, тези разпореждания са съдебни актове по движение на производството и с тях не се прегражда по-нататъшното му развитие, поради което не подлежат на обжалване и частната жалба срещу тях е недопустима. Обжалваем би бил акт за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, но такъв не е постановяван и жалбоподателят погрешно счита, че второто атакувано от него разпореждане има подобен характер. Тричленният съдебен състав надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които, както и изложените съображения в тяхна подкрепа, се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Неправилната интерпретация от страна на жалбоподателя на правната природа на обсъжданите разпореждания и на релевантните факти от значение за допустимостта на обжалваемостта им не поражда потестативното процесуално право за тяхното оспорване. Поради това настоящият съдебен състав намира извода в прекратителното определение за недопустимост на частната жалба против разпорежданията за правилен. В случая се касае са ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда. При наличие на отрицателна процесуална предпоставка правилно тричленният състав е оставил сезиралата го жалба без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство, поради което проверяваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия