Определение № 712 от 15.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 147/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. от П. против решение № 1297/28.09.2010 г. по в.гр.д. № 1589/2010 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава решение № 498/15.02.2010 г. по гр.д. № 8362/2009 г. на Пловдивски РС, с което са признати за установени вземанията на С. Т. от Т. към касатора за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. № 1657/2009 г. на Пловдивски РС. Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че решението е правилно и следва да се “потвърди”, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросите за правоотношението въз основа на което е издаден записа на заповед, за доказателствената тежест, както и за задължението на съда да провери задължителните реквизити на записа на заповед, съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие не е налице. Касаторът, като ответник по исковата молба, е подал отговор, че действително е подписал записа на заповед, но ищецът не бил изпълнил задължението си по предварителен договор от 10.10.2008 г. за продажба на МПС и тъй като не му е прехвърлена собствеността, затова не дължи заплащането на цената. По първите два въпроса следва да се има предвид, че е налице признание за подписване на записа на заповед, но не е представен и доказано съществуването на предварителен договор от 10.10.2008 г., което е задължение на касатора. Това е решаващия извод за изхода на делото. Ако би бил налице такъв договор, тогава е последващ и би стоял въпроса за неговото неизпълнение и тежестта на доказване. По третия въпрос, съдът съдът е съобразил разпоредбата на чл.266 ГПК. Това е израз на едно от основните начала на гражданския процес-концентрационното начало, както и че сега действащия въззив не е пълен, а ограничен. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.