Определение № 77 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от Д. И. В. с фирма EТ “Р.-Д. В.” и от П. И. Н., чрез процесуалния им представител адв. К. С. вх.№ 879/24.01.2015 г. за допълване на решение № 262 от 22.12.2014 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските с искане за присъждане на разноски за производството по делото пред всички инстанции. В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна [фирма] оспорва молбата по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е допустима и основателна. С решение № 262 от 22.12.2014 г. по гр.д.№ 1155/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., е отменено решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.10.2013 г. по в.гр.д. № 1969 г. и е постановено друго по същество на спора, с което на основание чл.108 ЗС Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и [фирма] са осъдени да предадат на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], и П. И. Н., владението върху следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], област Варна, местността „Франга дере” представляващ реална част от ПИ с идентификатор 10135.2551.415 по кадастралната карта, с площ за целия имот 9 053 кв.м., която реална част е с площ 715 кв.м., означена с червен щрих на скицата, приложена на л.29 от делото. С решението си касационната инстанция е пропуснала да присъди направените от касаторите, ищци по предявения ревандикационен иск, разноски по делото, макар искането за това да е било направено своевременно в съдебното заседание. Видно от данните по делото, молителите са направили разноски за водене на делото пред всички инстанции в размер общо на 4520 лв., от които 1412 лв. държавна такса при предявяване на иска, 1000 лв. адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, 800 лв. адвокатско възнаграждение по гр.д. № 1000/2011 г. на ВКС, І г.о., 30 лв. държавна такса пред ВКС за произнасяне по допустимост на касационната жалба, 78 лв. държавна такса пред ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество и 1200 лв. възнаграждение за адвокат по гр.д.№ 1155/2014 г. ВКС, І г.о. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал.1 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на ЕТ Д. И. В. с фирма „Р.-Д. В.” и П. И. Н. бъдат присъдени направените от тях разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер общо на 4 520 лв. Наведените в отговора на [фирма] възражение за това, разноските следва да бъдат възложени само в тежест на другия ответник- държавата, тъй като дружеството било само държател на имота, а държавата имала качеството на владелец, са ирелевантни за произнасянето по молбата по чл. 248 ГПК, тъй като те касаят вътрешните правоотношения между ответниците. Водим от гореизложеното съдът