Определение № 9743 от 13.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8394/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във връзка с чл. 166, ал.3, in fine от АПК. Образувано е по частни жалби с идентично съдържание на А. Ю. Михайлов и Н. Д. Димитров – адвокати от Софийска адвокатска колегия срещу определение № 14569 от 12.8.2024 г., постановено по адм. дело № 6571/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за спиране на изпълнението на чл. 13, б. “а” от Правила за разпределение на дела в Софийския районен съд, приети с Решение от 01.11.2016 година на Общото събрание на съдиите от Районен съд – София /Правилата/. В частните жалби се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се определението да бъде обезсилено или отменено и произнасяйки се по същество да бъде спряно изпълнението на оспорената разпоредба от Правилата. Общото събрание на съдиите от Софийски районен съд не изразява становище по частните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Определението следва да бъде обезсилено по съображения различни от изложените в частните жалби. Производството пред Административен съд – София град по жалба на двамата частни жалбоподатели в настоящото производство срещу чл. 13, б. “а” от Правила за разпределение на дела в Софийския районен съд, приети с Решение от 01.11.2016 година на Общото събрание на съдиите от Районен съд – София с искане посочената норма да бъде прогласена за нищожна, в условията на евентуалност да бъде отменена. В жалбата се съдържа „особено искане“ да бъде постановено спиране на изпълнението на вътрешните правила в обжалваната им част. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, Административен съд – София град като е констатирал липса на конкретни твърдения и обосновка относно това, какви вреди биха претърпели жалбоподателите и при липса на доказателства които да установяват възможните увреждания, е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на чл. 13, б. “а” от Правилата. Съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт. Законодателят е допуснал две изключения от този принцип – в случаите когато органът, издател на акта, с разпореждане допусне предварително изпълнение и в случаите когато по силата на законова норма е допуснато предварително изпълнение на акта. В настоящия случай нито Общото събрание на съдиите от Районен съд София е допуснало предварително изпълнение на Правилата, нито съществува правна норма, която да допуска предварително изпълнение на тези правила. Следователно искането за спиране на изпълнението е недопустимо поради липса на предмет. Нещо повече, нормите на чл. 166, ал. 2 и ал.4 визират допуснато с влязло в сила разпореждане от органа или по силата на закона предварително изпълнение, което предварително изпълнение, ако не е отменено има действие до влизане на акта в сила. След този момент същият подлежи на изпълнение. Законодателят не е регламентирал възможност за спиране на изпълнението на влязъл в сила акт при оспорването му по съдебен ред. /в този смисъл Определение 1338/6.2.2008г. по АД 1157/2008г. по описа на Върховния административен съд/. Като се е произнесъл по недопустимо искане, Административен съд София град е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,