Решение № 16002 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2011 г.

Решение № 16002 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йорданка Маринова Недялкова от гр. Горна Оряховица, срещу решение № 125/10.03.2011 г. по адм. дeло № 67/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Горна Оряховица, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е основателна. С решение № 125 от 10.03.2011 г. по адм. дело № 67/2011 г., Административният съд - гр. Велико Търново, VII състав, е отхвърлил жалбата на Йорданка Маринова Недялкова от гр. Горна Оряховица срещу заповед № РД-04-553 от 14.12.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Горна Оряховица, потвърдена със заповед № РД-12-03 от 04.01.2011 г. на ИД Директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Велико Търново. Съдебното решение не е постановено при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Заповед № РД-04-553 от 14.12.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Горна Оряховица, е издадена на основание чл. 14 "а", ал. 3 във връзка с чл. 14 "б" от Закона за социално подпомагане (ЗСП). По първоначалното дело е било безспорно установено, че на 22.12.2005 г. Йорданка Маринова Недялкова от гр. Горна Оряховица, Михаил Добрев Михайлов и Снежанка Добрева Недялкова са извършили продажба на недвижим имот с обща площ 1300 кв. м, заедно с построената в него жилищна сграда и две второстепенни сгради. Цитираният се намира в с. Горица, община Попово. Това обстоятелство Йорданка Недялкова не е отразила в подадените молби-декларации с вх. № 3941 от 24.11.2006 г. и вх. № 2985 от 23.11.2007 г. по Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, и молби-декларации с вх. № 2089 от 19.09.2008 г. и вх. № 1648 от 27.08.2009 г. по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Фактът на недекларирането не се оспорва от касаторката. Последната не оспорва също така, че през отоплителни сезони 2006/2007 г., 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г. вкл., е получавала целева помощ за отопление. Правилно и законосъобразно, както административният орган, така и първоинстанционният съд, са направили извода за недобросъвестност. Съгласно чл. 14 "а", ал. 3 ЗСП, в случай на констатирана недобросъвестност, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ, заедно със законната лихва. Чл. 2 от Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, както и същият текст на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, изискват лицата и семействата да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП, в редакцията й, обн. Д. В., бр. 54 от 2006 г., изрично сочи като отрицателна предпоставка за получаване на социална помощ прехвърлянето на жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях, срещу заплащане. Касаторката твърди, че тя самата не е получила никаква сума при продажбата на недвижимия имот. Цената била получена от сина и дъщеря й. Позовава се на свидетелските показания на Михаил Добрев Михайлов, който е неин син. Действително Недялкова не може да бъде задължена да доказва отрицателни факти. Съществено е обаче, че тя е имала право на такова плащане в качеството си на съсобственик. Освен това Недялкова не е представила нотариален акт, от който да е видно, че е налице такава клауза. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, свидетелски показания не се допускат за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.