Определение № 500 от 30.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 667/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Х. Н. от[населено място] срещу разпореждане от 10.09.2009 г. по гр.д. № 103/2009 г. на Видинския окръжен съд, с което е върната касационна жалба, тъй като обжалваемият интерес не е над 1000 лв. В частната си жалба жалбоподателят твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видинският районен съд е сезиран от В. Р. Г. от[населено място] с иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена на заем сума от 1000 лв. против Б. Х. Н. и И. В. Николова. Първият ответник е осъден от първоинстанционният съд да върне на ищцата сумата от 1000 лв. Той е обжалвал пред Видинския окръжен съд решението на първата инстанция, като въззивният съд го е оставил в сила. Жалбоподателят в настоящото производство е обжалвал с касационна жалба постановеното от Видинския окръжен съд решение. Въззивният съд е констатирал, че не са налице условията на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което с разпореждане я е върнал. Видинският окръжен съд правилно и законосъобразно е върнал касационната жалба. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е императивна и съдът е длъжен служебно да следи за приложението й, а именно дали обжалваемият интерес е над 1000 лв. След като цената на иска е в размер на 1000 лв., тя съвпада с обжалваемия интерес, поради което решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че обжалваният акт съответства на посоченото процесуално правило и като такъв следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение